Глава 2
Светлината. Можех да я видя, осветяваща края на тунела. Служеща за проход към един стар свят, свят, от който хората бяха избягали преди векове. Някогашната Европа сега представляваше просто руини. Знаех за нея единствено от учебниците в училище. Ала там ни учеха да мразим този свят. Под купола всички бяха в безопасност. Под него всичко беше съвършено. Всичко извън него беше излишно, чуждо, различно... Чудех се защо толкова късно започнах да осъзнавам каква голяма лъжа бе светът, в който бях родена, в който израснах. Сетих се за семейството си. Бях ги видяла преди известно време. Донесоха ми сак пълен с неща от най-голяма необходимост. Значи все пак не им бях безразлична. Сигурна бях, че това бе идея на баща ми. Той винаги бе застъпвал за мен. Дори когато знаеше, че греша. Майка ми не обичаше да налага мнението си. Тя бе от онези изпълнителни съпруги. Но знаех, че обичаше мен и по-големият ми брат ужасно много. И аз ги обичах.
Дланите ми бяха изпотени от напрежение. За Висшите с ...