Лошо тръгна моето обучение по английски език и това си е. Куца работа. Първо аз се разболях – нищо особено, кихах, потях се и излъчвах топлина, но иначе можех да говоря. На български. Но не – учителката ми заръча да се лекувам, не можело така. Тъкмо се излекувах и бях готов да подновя заниманията, които така и не бях започнал, когато учителката ми се обади по телефона и каза, че сега пък тя се разболяла. Кихала, потяла се и излъчвала топлина.
Учителката по английски беше рускиня. По онова време това беше нормално – как да научиш английски, ако не чрез превод от руски. Така се превежда и Шекспир. Всъщност английският език е лош превод на руския в България. Сега е обратното, разлика няма, но пък времето тече, защото друго не му остава.
Така разбрах, че „ъ“ не се произнася на руски. Трийсет години по-късно схванах, че това е не просто знак, буква, а израз за красноречие в съвременна България, да ме прощават Симеон Трайчев Радев, публициста-дипломат, и Владимир Иванов Георгиев, академика-е ...