7 мин reading
В гората си имаше правила и старият змей Горянин държеше да се спазват. Той управляваше с тежка ръка и без милост за никой. Наказваше със смърт всяко горско създание, което дръзне да влезе в контакт със смъртен. Затова се разказваха толкова зловещи легенди за самодиви, таласъми и змейове. След като беше победен от Мусаил, той продължи това правило като новия горски цар. Но с течение на времето общуването с хората стана неизбежно. Силата им растеше и бавно, но сигурно започнаха да надделяват над поданиците му. Въпреки всичко гората оставаше зловещото свято място, където само най-смелите дръзнеха да стъпят.
Яна, главатарката на самодивите още от времето на Горянина, тогава се страхуваше от него, но като дойде Мусаил му стана вярна сянка. Държеше момичетата в строй, но въпреки това те се закачаха с хайдути и овчари. Новият цар си затваряше очите за някои забежки, но Яна беше безпристрастна. Така вървеше живота в гората, минаваха години, царе и владетели, а гората си цъфтеше. Дойде османск ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up