Един ден, неочаквано, получил писмо от родната му майка. „Останах вдовица – пишела тя. На погребението на баща им синът и дъщеря ми обещаха, че ще се грижат за мен, няма да ме оставят. Но така обещанието им там си и остана! Те се запиляха някъде по градовете, грижите ги емнаха, и аз си останах сама и без подкрепа. А имам нужда някой да ми помага. Да попристягва къщата, дворът, да ме води на доктор. Вече съм стара и болна. Всичко, което имам на мое име, ще оставя на тебе. Прости ми и идвай, навестявай ме! Твоя родна майка – Стояна.“Следваше дата и подпис.
Янко много се ядосал. Но не бил свикнал да изразява с думи чувствата си. Жена му го гледала разтревожена и мислела как да го успокои. Тя била по-практична. Но как се успокоява душата на два пъти отхвърления син. Въпреки това, не било време да се отдават на силни емоции.
Виж какво нещо е животът! - си мислела тя. Има една поговорка, която много точно пасва на ситуацията : “ще дойде мачка* за погачка“ – казва народът.
Минала седмица, док ...