Янко - втора част
Произведение от няколко части « към първа част
Един ден, неочаквано, получил писмо от родната му майка. „Останах вдовица – пишела тя. На погребението на баща им синът и дъщеря ми обещаха, че ще се грижат за мен, няма да ме оставят. Но така обещанието им там си и остана! Те се запиляха някъде по градовете, грижите ги емнаха, и аз си останах сама и без подкрепа. А имам нужда някой да ми помага. Да попристягва къщата, дворът, да ме води на доктор. Вече съм стара и болна. Всичко, което имам на мое име, ще оставя на тебе. Прости ми и идвай, навестявай ме! Твоя родна майка – Стояна.“Следваше дата и подпис.
Янко много се ядосал. Но не бил свикнал да изразява с думи чувствата си. Жена му го гледала разтревожена и мислела как да го успокои. Тя била по-практична. Но как се успокоява душата на два пъти отхвърления син. Въпреки това, не било време да се отдават на силни емоции.
Виж какво нещо е животът! - си мислела тя. Има една поговорка, която много точно пасва на ситуацията : “ще дойде мачка* за погачка“ – казва народът.
Минала седмица, докато жена му се осмели да говори по проблема. Започнала с: “Прости й, сгрешила, поради страх от родители, от хорски одумки. Млада била - сгрешила , знаеш как е в малко село… хората ще говорят. После мъж, деца! Ами ако мъжът й я изгони, какво ще прави сама жена ? Прости й, било каквото било! Нали си я търсил, искал си да я опознаеш. Ето сега, тя те търси и иска да се помирите. Съгласи се. Ще ходим веднъж месечно, ще постегнеш къщичката, градинката. Какво пък толкова? Прости й! Майка ти е! Осиновителите и двамата – Бог да ги прости, добри хора били, отгледали те, но и двамата рано починаха. А пък ние - дъщеря ни е в София, справя се сама. Нямаме кой знае какви задължения. Ще отскачаме съботен ден, в неделя ще се връщаме . Имаме кола. Един път в месеца.“
И… черният облак отминал. Янко склонил. Преглътнал обидата, оживил се. Започнали да посещават майка му. Синът простил и майката се успокоила. Животът продължил мирно, както никой не бил очаквал.
Та мисля си, не че съм привърженичка на връщане към миналото, но има неща – възгледи и ценности, които не бива да се отхвърлят лекомислено. Проблемите помежду ни могат да се уреждат и без излишни емоции, както напоследък наблюдаваме. Да отсяваме онова, което е разумно и да се стараем да го прилагаме и сега. При всички случаи, мисля, че ще е по-добре.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
*котката
Край
© Anastasia Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
И подтискането им - също.
-
Благодаря, Надежда. Така е , всеки трябва да преценява, но прекалените емоции често се отразяват върху здравето, което се разбира по-късно. Изпитвала съм го и съм наясно с последствията - операции, диабет и др. подобни.
-
Прочетох и двете части. ... "Без излишни емоции" Е, това не го мога, хич. Но, свят широк, съдби всякакви.
-
И аз благодаря, Антоаната. Така е, минава време, мислите и намеренията на човек се променят, понякога невероятно. Разбира се и обстоятелствата помагат. А пък аз си мисля и какъв късмет е имала тази жена - вече баба, да се грижат за нея, и то добре. Аз помня, с какво смирение говореха за нея - че била чиста и уредна.
-
Вече написах, че ме учудва поведението на истинската му майка. Не когато го е изоставила, млада е била, а тогава, когато като ученик я потърси. Неочаквано иска помощ, може и да е разкаяна. Отначало се ядосах, но след размисъл и след думите на жена му разбрах, че постъпва правилно. Дори да не се е разкаяла, когато види доброто му отношетие, непременно ще се разкая. Благодаря, че сподели.
-
Сърдечно благодаря. Отворих на твой разказ - Двата бора, първа част но нещо не ми се отваря. Ще опитам по-късно.
-
Желая ти успех в начинанието и здраве, Анастасия!
Бъди благословена! -
И аз благодаря за интереса и оценката ти, Ивита. Идва ми на ум сега, да започна да записвам интересни житейски истории. Жалко, че съм ограничена с комуникациите, поради здравословни причини, но ще се опитам да намеря начин.
-
Великата сила на Прошката!
Благодаря, че сподели с нас, Анастасия!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
