Яворов е арменски поет
Преди доста години попаднах на един вестник, издание на арменската общност в България.
Вестникът се казваше „Арарат”, не зная дали се издава все още. Беше интересно композиран - статиите бяха написани както на арменски, така и на български език. Там открих една статия на бургаския учен, писател-фантаст, поет и общественик Агоп Мелконян, озаглавена “Яворов е арменски поет”, цитирам по памет заглавието. В нея се разказваше за това как вандали разрушават бронзовия паметник на Яворов в София, за да продадат бронза като ценен метал.
След този случай арменската общност събира пари и построява нов паметник на Яворов.
Възмутен както от вандализма, така и от нехайството и безхаберието на държавните институции към този случай Мелконян пише:
„…Ние, арменците, събрахме пари за нов паметник на Яворов, понеже никоя от държавните институции не откликна на нашата инициатива. Ние изградихме този паметник наново, и ако отново бъде разрушен - ние пак ще го изградим. Понеже Яворов е наш, арменски поет, а не български!…”
С мои думи - това е смисълът на статията на покойния и уважаван не само от мен съгражданин Агоп Мелконян.
Колко доблест, горчивина и сарказъм има в тези слова! Но и колко истина има. Арменската общност в България е завинаги благодарна на българския народ. За това, че е дал убежище на арменските бежанци - изгнаници по време на масовите кланета над тях в началото на 20-ти век, организирани от турското правителство.
Арменците помнят дълго, те никога няма да забравят добрината. Няма да забравят честността, и мъжеството на поета Яворов, който възпява страданията им в поемата си „Арменци”.
И така, Яворов, забравен от България и от българите, но не и от благодарните арменци вече не ни принадлежи. Радвайте се, господа и госпожи управляващи и дано ви приседнат парите, които спестихте от несторения скромен паметник на великия поет!
Те са изцяло и завинаги ваши.
А Яворов - вече не…
© Петър Димитров All rights reserved.
Свързани произведения
Този израз можете да чуете често, когато имате неразрешим проблем. Тоест, оплакването отправено към арменския поп е глас в пустиня. Той няма да ти помогне.. Това е мисленето и реакцията на неграмотните хора. Защо? Защото историческата истина е съвсем друга. Едно благородн ...
Comments
-
Яворовите дни в Поморие се провеждат всяка година все още, има и конкурс, чийто лауреат бях миналата година. Провеждат се и Яворови дни в Чирпан. И Яворов не само продължава да се изучава в училище, но е и част от конспекта на зрелостниците по литература.
https://www.chirpan.bg/bg/novini/yavorovi-dni
И само да добавя - паметници на Яворов има из цялата страна: - В знак на признателност към поета и революционер, в гр. Поморие, на самия бряг на морето, стои белокаменна статуя на П. К. Яворов. Автор на паметника е Иван Блажев, а годината на създаване – 1959 г.
Тук са „Яворовите скали“, „Яворовата градина“, булевард „Яворов“. По традиция, продължаваща над 50 години, всяко лято край паметника на поета се откриват „Яворовите дни“. *** Паметникът на Пейо Яворов е бюст, разположен в Борисовата градина. Паметникът е създаден през 1928 година от скулптора Григор Агаронян. *** Бюст-паметникът на поета и революционер Пейо Яворов се намира в центъра на гр. Благоевград, в Градската градина. -
Петър 1, ти си го обобщил в последния си коментар ...''ние си го отгледахме, ние си го убихме ''. При т.н. социализАм-кУмОнизъм , имаше Яворови дни в гр. Поморие, там в градинката имаше паметник и винаги цветя...
Не съм се заглежда скоро в учебниците на подрастващите, дали все още се изучава в училище... -
Това е гротеска, разбира се, че Яворов си е наш - български поет: ние си го отгледахме, ние и го убихме. Както Ботев и Левски. В случая идеята е да се покаже колко алчни и безцеремонни са българските управници. Мисля че това е била идеята на Агоп Мелконян, Бог да го прости. Интересното в случая е защо българската общност не го възстанови този паметник, който мисля беше около Борисовата градина? Може и да греша - не съм от София. Друг един покойник вече - Кирил Маричков пък пееше в една песен на “Щурците”: “Нека твоята мисия велика да я свърши някой друг - след време.” Може би с това отговаря на въпроса ми. Колкото и да съм по-малък от горните имена, и на мен ми е хрумвала тази мисъл, и един Брайън Лорд я изказва на глас в един разказ - “История за лордове и за гуано”: “Имате още много да учите!” Слагам себе си в началото, защото съм все още доста неук. Така мисля, и ви благодаря!
-
Яворов е наш!Български поет! Обикновенните хора го уважаваме и ценим!
-
Общност е сбор, в случая сбор от хора със сходни интереси. Сходни - изгнанието например за арменците в Бг. А ние сме народ, който не е сбор, а сборище от различни общности.
Пиша това, защото не трябва да съпоставяме несъпоставими неща. Яворов нека си го почитат арменците, но той е и си остава български поет, надживял времето и политическите граници и произход, затова и в у-ще се изучават и "Арменци", както и българите отдаваме почит и уважение на личностите, подкрепили народа ни след Априлското въстание като са именувани улици, булеварди, училища и др. обекти на тях.
пп
Аз пък помня коняк "Арарат" и арменската сладкарница в Пловдив, където съм яла ашуре със сладолед
-
И в Ямбол арменците дариха паметник на Яворов на града.
Арменската общност в града получи от Община Ямбол терен и въздигна свой храм.
И в Батак сториха паметник в двора на църквата,който увековечава трагичните моменти от Априлското въстание от 1876-та година.
Иначе нашите патриотари са силни на думи,но арменците доказват признателност на дело.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Аз съм внук от онази епоха и това съм запомнил, сега не ходя в Поморие по ред причини...
А на теб БРАВО заради престижната награда.
Бил съм и в Чирпан.