Преди доста години попаднах на един вестник, издание на арменската общност в България.
Вестникът се казваше „Арарат”, не зная дали се издава все още. Беше интересно композиран - статиите бяха написани както на арменски, така и на български език. Там открих една статия на бургаския учен, писател-фантаст, поет и общественик Агоп Мелконян, озаглавена “Яворов е арменски поет”, цитирам по памет заглавието. В нея се разказваше за това как вандали разрушават бронзовия паметник на Яворов в София, за да продадат бронза като ценен метал.
След този случай арменската общност събира пари и построява нов паметник на Яворов.
Възмутен както от вандализма, така и от нехайството и безхаберието на държавните институции към този случай Мелконян пише:
„…Ние, арменците, събрахме пари за нов паметник на Яворов, понеже никоя от държавните институции не откликна на нашата инициатива. Ние изградихме този паметник наново, и ако отново бъде разрушен - ние пак ще го изградим. Понеже Яворов е наш, арменски поет, а ...