От течението ли, от друго ли, по-разболях се нещо. Обаче се правя на улав и не взех мерки. Дойде личният доктор в сервиза, че аз съм му личен доктор на колата и от дума на дума взе, че ме прегледа. Написа рецепта, но не ми я даде, а каза:
- Ти си несериозен! Поемам ангажимента да взема лекарствата и да ти ги донеса. Искам да се убедя , че ще ги вземаш!
На другия ден идва по обяд в сервиза и от вратата:
- Хайде да се лекуваме!
- Хубаво - казвам аз - давай хаповете!
- А няма няма хапове, закъснял си за тях! Ще се мушна с инжекция в дупето и готово!
- Ееееее, нека утре! - гледам да изклинча аз.
- Сега и тук, на мига!
Oт мама знам: "На доктор не се отказва и всичко се показва!"
Отидох в дъното на сервиза (в един мерцедес с кожен салон по далече от клиентите и помощниците) и забелвам бузата. Той - доктора приготвил иглата и демонстративно ми я показва, а на мен ми омекват капачките.
Гледа ме как се намествам на кожената седалка по корем и започна наставленията:
- Я дай малко наляво, а сега ...