За един философ правилното питие е от значение
Някога. Много отдавна. Срещнах едно момиче. Тя учеше във Философския факултет. Аз в Юридическия. Нашият заемаше най-просторните зали на Университета, а техният беше забутан в таванските помещения. По-близо до звездите и по-далеч от земята, както се полага на един истински философ.
Тя възприемаше философията буквално, което я караше да чете книги денонощно. Аз пречупвах философията през своето разбиране за живота, което ме караше да пия денонощно. Но не си мислете, че само пиех. Грях ви на душата! Четях. И аз четях философия, но по-организирано от нея и с използването на помощни средства, защото ако си мислите, че е лесно да вникнеш в неразбираемите дрънканици на всеки философ, трябва да ви информирам, че жестоко се лъжете.
Сартр примерно, го консумирах с ликьор. Не беше от най-неразбраните мислители, но все пак от време на време те караше да поразмърдаш сивите клетки, които при мен бяха в перманентна стачка. Той например е казал „Адът – то ...