За един философ правилното питие е от значение
Някога. Много отдавна. Срещнах едно момиче. Тя учеше във Философския факултет. Аз в Юридическия. Нашият заемаше най-просторните зали на Университета, а техният беше забутан в таванските помещения. По-близо до звездите и по-далеч от земята, както се полага на един истински философ.
Тя възприемаше философията буквално, което я караше да чете книги денонощно. Аз пречупвах философията през своето разбиране за живота, което ме караше да пия денонощно. Но не си мислете, че само пиех. Грях ви на душата! Четях. И аз четях философия, но по-организирано от нея и с използването на помощни средства, защото ако си мислите, че е лесно да вникнеш в неразбираемите дрънканици на всеки философ, трябва да ви информирам, че жестоко се лъжете.
Сартр примерно, го консумирах с ликьор. Не беше от най-неразбраните мислители, но все пак от време на време те караше да поразмърдаш сивите клетки, които при мен бяха в перманентна стачка. Той например е казал „Адът – това са другите” Тази мисъл сериозно ме потресе. Първо помислих, че човекът просто е имал проблем с общуването, но някъде на половин бутилка ликьор почнах да го разбирам, а в края ù вече бяхме първи приятели.
Камю се четеше по-леко, макар че и той поставяше тежки екзистенциални въпроси. От мен да знаете, че той върви много добре с бутилка бира, гарнирана задължително с някоя друга текила отстрани. Той ме втрещи с откритието си, че „чарът дава възможност да получиш положителен отговор, без да зададеш ясен въпрос”. Сега разбрах защо никога не можех да кажа „не” на жена, още повече ако е блондинка. Както има една приказка - русо да е, ако ще да е метлата. Абе французите разбират тънката част.
Хегел. Какво да кажем за този титан на мисълта? Към него подхождах сериозно и отговорно като партиен секретар към конгреса на партията. Хегел много върви с изстуден шнапс и задължително с пушено филенце за мезе. Някак си след третата чаша нещата ти се избистрят и започваш да схващаш за какво идва реч. Както е казал той „количествените натрупвания водят до качествени изменения.” Тази мисъл я схванах много ясно на четвъртия шнапс, когато гаджето ми каза, че се държа като прасе. Веднага ù цитирах какво е казал Хегел по въпроса, но тя не одобри моята трактовка и ме замери с чиния. От мен да знаете, че жените от философия не разбират.
Кант задължително трябва да го консумирате с домашна ракия. Най-малко тройно препечена и не по-малко от 55 градуса. За разбирането му е необходима и шопска салата в неограничени количества. Ако и това не помага, една бира в края винаги прояснява нещата и след това се чудиш колко просто е писал този човек, а ти сам си усложнявал нещата.
С него все пак трябва да се внимава, защото е бил голям критикар, а аз много не ги обичам такива. Той е написал „Критика на чистия разум” и „Критика на практическия разум” Тук се набляга повече на ракията и нещата си идват по местата. Не задълбавайте много в това, което е искал да каже, защото на другата сутрин главоболът ви е в кърпа вързан. И ако тръгнете да го лекувате с бира, се връщате в изходна позиция. Въобще Кант е опасен, защото може сериозно да зациклите на него.
Ницше ми е любимецът от немските философи. Към него винаги подхождам сериозно, с добре изстудена бутилка „Финландия” и маслини с лук. Някак си по-елегантно е това мезе и не много натрапчиво. По средата на бутилката препоръчвам на естетите да запалят и дебела кубинска пура. Тя привнася аромата на нещо диво и екзотично във философските дебри, в които си потънал, а и Ницше, на фона на останалите немски класици, е екзотика. Не случайно човекът е починал от сифилис, но пък какви прозрения ни е оставил. Само се наслаждавайте.
„По-добре в лапите на разбойник, отколкото в ръцете на разгулна жена.” Това въобще не си направих труда да го прочета на моята, защото щях да отнеса поредната чиния. Само мъжете могат да разберат гениалността на тази мисъл. Тук ви съветвам да отпиете сериозна глътка и да си припомните всички онези жени, които са използвали сърцето ви за футболна топка.
Ами тази: „Който не умее да лъже, той не знае що е истина.” Това го препоръчвам горещо на всички, които жените им ги хванат с любовница в леглото. Отричайте до последно и ако жената ви каже, че сте идиот, веднага я замервате с този цитат. Нещата винаги трябва да са поставени на ясна философска основа.
„ Най-великите ни изживявания са нашите най-тихи мигове.” Тази си я чета винаги в края на бутилката и така ме натъжава със своето съвършенство и безмилостна истина, че тичам до супера да си взема още една водка. Белким прогони тъгата, която се е насъбрала в душата ми като тридневен, непочистен боклук.
И накрая винаги завършвам с „Човек трябва да носи хаос в душата си, за да може да роди танцуваща звезда” Тук нищо не казвам. Просто си паля пурата, сега е моментът за нея, и кротко си пия новата партида водка. Хаосът е моята стихия.
Немската философия по принцип е тежка за смилане, затова аз винаги я завършвам с Фойербах. След Ницше той ми се струва направо майтапчия и ведър тип, като бай Ставри от кварталната кръчма, който когато едни типове го ограбиха и пребиха, само каза „ама бая се поизпотиха тия и като се сетя, че в портфейла ми имаше само пет лева за шампоан на жената, направо и кеф ми става”.
Фойербах спокойно можете да го преглътнете с бяло вино от типа „Магарешко мляко”, което е хит в Германия. Ако към него добавите и една солена бисквитка, нещата стават безпределно ясни. Той има една мисъл, която просто ме потриса „където изчезва желанието, изчезва и човекът” Гениално, нали? Като го прочетох това, направо изцвилих от кеф. Събудих моята философка и ù наврях книгата в главата.
- Виждаш ли – викам – колко прави сме мъжете, като казваме, че меракът умира последен, а вие ни казвате, че сме простаци. Не, ние сме малки философи!
Тя отново не ме разбра. Измъкна книгата от ръката ми и ме замлати по главата. Така разбрах, че с жени не може да се води културен философски диалог. Избягвайте го!
Върнах си се при Фойербах с лек главобол, но следващата му мисъл веднага ме излекува и си налях нова чаша в негова чест. Само забележете какво е казал този пич. „Трябва да се наслаждаваме на живота като на хубаво вино – глътка по глътка, с поемане на въздух между тях. Дори най-хубавото вино губи всякаква прелест за нас и преставаме да го ценим, когато го пием като вода.” Е, кажете ми как да не го уважаваш този човек и да не удариш още една бутилка в негова чест.
Не знам при вас как е, но при мен леки проблеми се появяват при прочита на древногръцките философи. Най ме озадачава Хераклит, който казал, че не можеш да влезеш два пъти в една и съща река. Аз пих два пъти една и съща водка и не намерих някаква съществена разлика, освен, че вторият корнишон леко нагарчаше. Обаче след като смених корнишоните с маслини и водката с узо, нещата си дойдоха по местата. Разбрах тънката мисъл на Хераклит – никога не употребявай неподходящо мезе към правилното питие, защото тогава просто ще потънеш в реката.
Солон го разбрах значително по-лесно. Да не кажа от първият път. Този пич още преди 2500 години е казал, че законът е като паяжина, в която се улавят мухите, а едрите животни просто я разкъсват. Него го преглътнах с една кола без въобще да посягам към по-твърди и отговорни напитки.
За Архимед просто не ми се говори. Тоя пич просто се киснал във ваната си. Видял готино гадже, което влизало да му подаде хавлията и извикал „Еврика”. От тогава постоянно го цитират и на мен сериозно ми е омръзнал. Него го преглъщам в знак на протест с една студена вода. Стомахът и мозъкът ми се бунтуват при тази нерегламентирана атака, но аз пък им викам „Еврика” и им гледам сеира.
Виж, Аристотел ме кефи максимално. За него препоръчвам червено вино. Поне тригодишно. С аромат на диви ягоди и пастърма за мезе. Той направил следното гениално откритие: „Всяка платена работа обсебва и разваля ума” Трябва да ви кажа, че съм максимално съгласен с него, за това винаги съм казвал, че най-сладката работа е да си рентиер, но ако не си наследник на богат род, всичко това отива по дяволите и колкото и да не ти се иска, трябва да се примириш с развалянето на ума, което е неминуемо.
Пичът е казал още нещо свежо ”Голото тяло не е причина за срам. Срамувайте се от това, което мислите за него”. Цитирах това откровение на Аристотел, когато се опитвах да убедя моята философка, че трябва спокойно да си ходи гола в квартирата, но тя ме изгледа с поглед, който би уплашил и питбул и ми заяви, че съм пълен простак. Не, определено тези жени не разбират от философия. Аз ù цитирам Аристотел, тя ми вика, че съм простак. За да разбереш жените, може би трябва да наблегнеш на абсента. Чувал съм, че него го употребявали френските поети, когато изпаднели в творческо безсилие. Аз, като видя жена, изпадам в творческо безумие, но това е една друга тема.
Най-обичам древноримските философи. Те са си били стоици, дори и без да са го признавали. Единствено на Сенека са натресли тази титла, но пък на него не му е пукало. Имали са лежерно разбиране за нещата от живота и задължително, докато ги четете, наблягате на червеното вино с ябълки в него. Когато нещата станат малко по-сериозни, задължително прибавяте един малък коняк с торта „Сахер” и всичко си идва по мястото.
С Конфуций и Су Дзън е малко по-сложна работата, поради липсата на саке в България. Иначе те са свежи китайски философи и се цитират в почти всеки трети филм на Холивуд. Поради тази причина аз ги преглътвам с уиски, задължително гарнирано с фъстъци и студена сода. А пък една пура в края си е просто задължителна и придава доза изтънченост на заниманието.
След няколко месеца се разделихме с моята философка. Както сигурно разбрахте, с нея имахме творчески различия в подхода към философията. Кой е прав, само Господ може да каже, но доколкото знам, в момента тя продава краставици на женския пазар, не че там не е пълно с дървени философи. Аз все още от време на време се срещам със старите пичове на по чашка подходящо питие и трябва да ви кажа, че много добре се разбираме. Всичко е в подхода и най-вече в правилното питие. Точното питие може да зашемети хубава жена, та един философ ли ще му се опре. Запомнете това!
© Светослав Григоров Все права защищены