На гости съм у леля Мита. Тя е гостоприемна и обича да възкресява древни рецепти от кулинарията. Поднася ми с кафето бяло сладко под вода, по рецепта на баба й-русчуклийска гранд дама, пияни праскови и десерт „Агнес” по рецепти от майка й - видна общественичка,постоянен член на родителски комитети и квартална ОФ-деятелка. Примижвам от удоволствие, защото всичко ми лепне на небцето и е наслада за духа ми.Леля Мита поглежда с умиление как похапвам и отваря уста:
- Не съм от тия, Фанче и не ми е работа, ама да ти кажа, имам една съседка-Боже опази!Устата й е като най-дълбоката в света пещера Вороня.Попаднеш ли в нея,излизане няма,отърване-хич!Загиваш като едното нищо,толкова е опасна и зловеща!Като беше малка дъщеря ми й викаше леля Клюкарка.Тя по цял ден виси пред входа на блока ни. В топлото време си постила един смачкан кашон и сяда върху него, на сянка под липата.Скръства двете си ръце на корема и главата й ходи ту наляво,ту на дясно като махало на часовник.Сакън да не изтърве нещо.Тя ...