Непозната и неизучена, тя бе като нова наука. Когато човек спреше погледа си върху ѝ, в него се зараждаше желанието да я изследва, да се зарови в същността ѝ, да разбере всичко за нея - всяка съкровена тайна, всяка мисъл, всяко желание. Да я завладее и да си я присвои. Да възкликне величествено "Аз я открих, аз я изследвах, следователно тя вече ми принадлежи!" и да си я присвои.
Но уви - тя бе далечна, недосегаема, не се поддаваше на експерименти и проучвания. Много люде искаха да се докоснат до нея и много се проваляха. Не успяваха да достигнат до нея. Не успяваха да се докоснат до плътта ѝ, да вдишат аромата ѝ, да я вкусят и да я почувстват. Не достигаха и сърцето ѝ. То като че ли липсваше. Имаше такива, които смятаха, че го е скрила някъде, заключила го е в ковчеже в банков сейф или го е заровила в някое далечно селце да тупти под земята, по ценно и от тракийско съкровище.
Много се заплитаха в телените огради по пътя към душата ѝ, някои преминаваха отвъд нея, само за да бъдат сломен ...