29 окт. 2014 г., 22:31

За едно откритие 

  Проза » Рассказы
440 0 0
1 мин за четене
Непозната и неизучена, тя бе като нова наука. Когато човек спреше погледа си върху ѝ, в него се зараждаше желанието да я изследва, да се зарови в същността ѝ, да разбере всичко за нея - всяка съкровена тайна, всяка мисъл, всяко желание. Да я завладее и да си я присвои. Да възкликне величествено "Аз я открих, аз я изследвах, следователно тя вече ми принадлежи!" и да си я присвои.
Но уви - тя бе далечна, недосегаема, не се поддаваше на експерименти и проучвания. Много люде искаха да се докоснат до нея и много се проваляха. Не успяваха да достигнат до нея. Не успяваха да се докоснат до плътта ѝ, да вдишат аромата ѝ, да я вкусят и да я почувстват. Не достигаха и сърцето ѝ. То като че ли липсваше. Имаше такива, които смятаха, че го е скрила някъде, заключила го е в ковчеже в банков сейф или го е заровила в някое далечно селце да тупти под земята, по ценно и от тракийско съкровище.
Много се заплитаха в телените огради по пътя към душата ѝ, някои преминаваха отвъд нея, само за да бъдат сломен ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дъсти Страйнджър Все права защищены

Предложения
: ??:??