Рожден ден й е днес. И друга дата – 41 години, откакто нежно е стъпила с малкото си краче върху якия ми врат… Че и от време на време се завърта на токче…
Трудно е днес с жените.Като книгите са - много, богат избор, с лъскави заглавия, с твърди или меки корици, всякакъв формат... А зачетеш ли се - нищо интересно.
Защото истинската жена е една. Като живота и смъртта. И носи двете в характера си. Този характер, който е като тропически климат. Сутрин е топло, по обяд се излива дъжд, следобед бушува тайфун, нощта е ледена и мразовита. Така една българка носи на мъжа си емоциите, които един арабин получава от цял харем. И, все пак, обичаме си я. Тази невероятна, непредсказуема и неопитомена жена.
С нея животът винаги е приключение с неизвестен край. Каниш я да разгледа колекцията ти от пощенски марки, примерно. Тя отказва. Убеждаваш я, кълнеш се във всичко свято, обещаваш, че ще си ампутираш ръцете специално за гостуването й. Накрая приема поканата ти, подозираща, че си най-малкото търговец ...