Срещал ли си такава жена...
Срещал ли си жена. Онази, която те поглъща целия. Тази, която е причината за тишината около теб, дори да се намираш в най-шумната тълпа. Същата, която ще накара сърцето ти да тупти на места, за които не си имал и представа, че е възможно да го усетиш. Ясно. Отчетливо. Категорично. И светът става различен. А въздухът е сладък, карамелен и има вкус на капучино с малко канела - хей така, за вкус. Гледаш как мехурчетата от пяната му лекичко припукват по ръбчета на устните ù. Да! точно това ъгълче искаш да целунеш първо, а после да обираш пяната... дълго, толкова дълго, че светът да забрави да се върти... или не... Ще се завърти шеметно като виенското колело от детството ти... Господи! Беше отдавна! Сега се давиш на сън в езерата на две очи, а косите имат аромат... на нея! Искаш да имат твоят аромат, да потъваш в този водопад... и нейният стон, когато я прегръщаш, да се слива с твоя. На сън. Поне насън.
Имал ли си такава жена... От онези, които карат сетивата ти ...