jenyivanova (Jasmin)
227 3427
5.11.2015 г., 17:27 ч.

За любовта и разделите. И различните усещания. 

  Проза » Други
2368 2 15
5 мин за четене
Срещал ли си такава жена...
 
Срещал ли си жена. Онази, която те поглъща целия. Тази, която е причината за тишината около теб, дори да се намираш в най-шумната тълпа. Същата, която ще накара сърцето ти да тупти на места, за които не си имал и представа, че е възможно да го усетиш. Ясно. Отчетливо. Категорично. И светът става различен. А въздухът е сладък, карамелен и има вкус на капучино с малко канела - хей така, за вкус. Гледаш как мехурчетата от пяната му лекичко припукват по ръбчета на устните ù. Да! точно това ъгълче искаш да целунеш първо, а после да обираш пяната... дълго, толкова дълго, че светът да забрави да се върти... или не... Ще се завърти шеметно като виенското колело от детството ти... Господи! Беше отдавна! Сега се давиш на сън в езерата на две очи, а косите имат аромат... на нея! Искаш да имат твоят аромат, да потъваш в този водопад... и нейният стон, когато я прегръщаш, да се слива с твоя. На сън. Поне насън.

Имал ли си такава жена... От онези, които карат сетивата ти да сменят предназначението си. Виждаш я със сърцето си. И я чуваш с душата си. А тя пее със стъпките й. Времето спира, защото няма власт над такава жена. Тя може да е в началото на зрелостта си и със същия успех би мога да е зряла. Няма значение. Тя е сладка като като онова капучино с канела... Изпивал си я. Помниш ли?! В онази нощ, когато Луната беше цяла, а есенните листа бяха дрехата на Земята... или беше лято, горещо и знойно... като нея...

Плакала ли е за теб такава жена. От онези, които знаят цената на сълзата. И могат да ти я изпратят в писмо... думите плачат с теб и вместо теб. Заедно с нея.

Заслушвал ли си се в прегръдката на такава жена. От онези, които чуват деня ти. Нейният ден е твоят ден, защото ти си в него. Нищо друго няма значение... Само нощта, когато пръстите ù леко описват профила ти... спират се на устните ти... клепачите ти потрепват, а нейните очи са затворени... Защото тя вижда с ръцете си и знае със сърцето си... А устните ù... устните ù са като вода, която се стича по цялото ти тяло... и в душата ти...

Тръгвала ли си е от теб такава Жена?! Кажи ми, тръгвала ли си е... Не става въпрос за нея. Става въпрос за теб. За онзи момент, когато вървиш сам по улицата и нечий глас разчупва огледалото на тишината. Нейният глас... Господи! Не!... прилича на нейния... и си спомняш улицата, есенните листа, лекия бриз и ръката й в твоята. Не си спомняш какво ти разказваше... помниш ромона на думите... и колко беше щастлива... Вървиш обратно по стъпките на Времето... там онова бижу на витрината толкова прилича на нейното. Ароматът на кафе... и нейния парфюм... Колко пъти е бил единственото й облекло... 
И имаш бъдеще в минало време, за да разлистваш пластовете на думите......и имаш отрязък от време, равно на остатък от един живот,
за да си спомняш...

Усмихни се... Имал си я... и си е тръгнала...

Жени Иванова
**********
 
Когато се погледнеш в огледалото

Сбогувала ли си се с мъж?! Тогава, когато най-много обичаш?! И да знаеш, че няма пътища назад?! Сбогувала ли си се?! Гледала ли си спомена?! От упор?! Разстрелвала ли си го?! Искала ли си земята да се разтвори и да те погълне в едно с тази невъзможна любов. В едно с мечтата за утрини и залези. В едно с трудните решения, които не си искала да вземаш. Но ти се е наложило...

Тръгвала ли си?! Тръгвала си със знанието, че дълго време няма да имаш утре и ще живееш в зоната на последната среща. И в рамката на последните думи?! Онези, заради които ти се е искало да си отхапеш езика... и неговия също... 

Ако си казвала сбогом... Ако си тръгвала... Тогава знаеш, че искаш да взривиш този свят. Да видиш с очите си хаоса, който настъпва след накъсаната на парчета вяра. След убитата, дявол знае от кого, любов... и после тихо да погребеш очакванията. И на двама ви. В различни гробища. Колкото по-далече, толкова по-добре... А после да се опиташ да спасиш егото си... някак. Без него си като без дреха. Която не ти стои добре, но нямаш друга. Никъде не се продават дрехи за души. Нито се продават ръце, които прегръщат сърце. Това поне си проверила... нали?! 

А дали си проверила как се строи светът наново?! Точно, когато след взривът настъпва личния ти апокалипсис. И(!)... не настъпва бавно. Настъпва като като вълна от бурен океан... Задържа се за миг и в огледалото й виждаш спомена. За онези ръце, които се протягат да те хванат, когато си с нови обувки, които те убиват. Буквално... и си на път да паднеш от висотата на гордостта си. Той знае и те придържа сякаш си от стъкло... а може би за него си била крехка като стъклена статуетка... знае ли човек... Спомени за дати. По дяволите и датите, и спомените им заключени в измамната взаимност на ръцете му. На ръцете ти. На интимността породена от среднощните разговори и музиката на споделената тишина, когато си потъвала в него, а той в теб. И още един спомен. Гледаш право в очите му... и се търсиш там. Намери ли се, момиче?! Или вълната отнесе, освен светът, и теб самата. Не се удавяй точно сега! Кой ще го построи отново?! Кой ще превърже раните ти?!... Няма кой. Нито ти можеш да превържеш вече сърцето му... 

Трудно сбогуване. Защото два микросвята се оглеждат в една и съща кристална сълза... Колко думи се побират в една единствена сълза?! В душата ти тези думи имат лице... имат и сърце... и то не е твоето, защото твоето е на друго място... Можеш ли да го върнеш насила?!... Опитвала си, нали?!...

Сбогувала ли си се с мъж?! Когато най-много обичаш?!...

Вдигни главата високо! Трудните въпроси понякога имат съвсем прости отговори... Само понякога...

Горе главата! Нали не си забравила, че си съвършена?!

Жени Иванова
 
 
 

© Jasmin Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • veesii70 (Веселка Стойнева): Благодаря, Веси. Тук публикувам много малко неща. В една от социалните мрежи е всичко, което съм написала.
  • Много ми хареса и ще се радвам да прочета още проза от теб. Силно, завладяващо и неповторимо! Поздрави!
  • Лейди! Благодаря от сърце, Слънце, за линковете. Имам там профил заради you tube, но нищо не знам за тези кръгове и как се случват нещата. Ако имаш възможност ще се радвам да взема някой и друг урок
  • Разбирам. Знам къде и как да те намеря.Ще изпратя покана.
  • линасветлана (Лина Светлана): Благодаря ти, Лина. Така ми се иска никой да не се открива в тези есета, защото ме боли за всеки отделен човек преживял подобно нещо... знаеш, че такава любов е бездна, която те поглъща за дълго време...още веднъж ти благодаря от сърце... предстои качването на още един мой стих и след това няма да се връщам повече тук и ми се иска да те чета и другаде
  • Здравей, Жени, аз съм от онези, които са се сбогували с мъж по описания в публикацията ти начин. Харесва ми, близостта, която създава текста с мен, читателя защото за някои спомени никога не съм опитвала да разговарям с никого. И не съм искала да го направя, но Ти ми даде възможността да съ-преживея от гледната точка на споделеното катарзиса на разбирането... Благодаря Ти.
  • eliboto (Лейди Фокс): Благодаря, Лейди И двата текста са споделяни толкова много пъти през акаунта ми в друга социална мрежа, че им загубих отдавна броят. По първата част има направен и малък филм. Ще се радвам, ако имам линк към приятелския ти акаунт, където си ги споделила. Публикувах ги тук по молба на MayaN (Мая Нарлиева). Бях се зарекла да не се връщам тук отново. И май ще удържа на това си обещание този път. Качих още два стиха и с тях ще спра. Много бих се радвала, ако се намерим другаде, защото ще се радвам да те чета, и защото си един от най-позитивните творци тук. Благодаря още веднъж.
  • vale5 (Валентин ): Не е въпроса дали искаш да нараняваш. Понякога просто се случва и пропускаш да го забележиш (казвам това в общия случай). И полът няма значение.
    И можеш да се доизкажеш не бива да изпитваш неудобство. Тук средата е комфортна и си сред свои А и ме налегна онова чисто и кристално любопитство, което е толкова характерно за стопроцентовата жена... която е и пич, де
  • vale5 (Валентин ): върна ти се хъса на бейзболист преди началото на мача, а?! ако в главата ми беше каша щях да си замълча и със сведени скромно ресници да приема онова твое "Съжалявам. Смъртта не влизаше в сметките"... аз, обаче, 'щот'съм изтъкната гъска, постъпих като пич, за да ти дам възможност да се върнеш към първа база Ти що мислиш, че съм написала втората част... защото лирическата очакваше директен отговор на пряк въпрос... да, ама, в този случай ролите бяха разменени и не тя кършеше пръсти... Много ме забавляваш с това мятане от "Осанна" до "Разпни я"... (и по този въпрос имам стих, но никога няма да го публикувам тук... и май каквото и да било друго, което съм написала)
  • Чакай... епизода с Онази е на етап, в който не съм и мислила, че ще пиша стихове. Дадох пример с онова "две и две", защото трудно понесох всеки такъв отговор. Иначе за двата текста - те са сравнително нови и в резултат на скорошни събития и наистина са си гняв... най-вече към самата мен. Заради очакванията.
  • vale5 (Валентин ): Двойките ли Нямам отношение към конкретния процес на оценяване, който в този сайт стимулира хейтърите. Иначе не плета пуловери, но мога да си преместя... семките и бонбонките от един джоб в друг
    налага се да редактирам, защото сега видях новия коментар. Нежно не е. Гневно е. А гневът е ужасно нещо. Той, обаче, дойде доста по-късно. Заедно с редовете, които обсъждаме. Аз съм математик и за мен две и две винаги е четири....докато не погледнах смъртта право в очите, когато вземаше съпруга ми... и лекарите ми повтаряха, че две и две в медицината не е четири... било чисто математическа измислица, цитирам ги... Е, в човешките взаимоотношения също не било четири... Боже, къде тогава е?!... Написах двете есета заради патологията в човешките взаимоотношения...
  • Жени!!!
  • Живот ли бе – да го опишеш?
    Живот ли бе – да го разровиш?
    Разровиш ли го – ще мирише
    и ще горчи като отрова.
  • vale5 (Валентин ): 'Ми проста съм. Добро наблюдение, идеално кореспондиращо с емоцията и водещо логично до Вашето заключение. Да срещна съмишленик се оказа неочаквано освежаващо. Та! Благодаря.

    Относно последния коментар - винаги ме е впечатлявало отношението на човек, който не е съгласен и използва думите по начин, който предполага израждане на комуникацията.
  • Направих го заради теб, Майче...иначе тук не се мотая вече
    ...................
    vale5 (Валентин ): Ми просто съм. Добро наблюдение, идеално кореспондиращо с емоцията и водещо логично до Вашето заключение. Да срещна съмишленик се оказа неочаквано освежаващо. Та! Благодаря.
Предложения
: ??:??