Oct 30, 2022, 10:21 AM

За младите 

  Prose » Narratives
1084 0 2
4 min reading
Иван седеше на пейката пред своята къща. Седемдесетгодишният мъж гледаше към залязващото слънце. Унесен в мислите си, той не забеляза приближаващия се съсед.
- Здрасти, Ваньо! Какво си се умислил?
- Здравей, Гоше! - отговори Иван. - Тя, нашата... С теб сме стари хора вече. Не сме за веселби. Мисля си тук разни неща. Сядай де! Седни малко при мен. Време ли нямаме?
Двамата старци се усмихнаха. Дори идващата вечер бе тиха, за да чуе разговора на мъжете. Нямаше вятър. Нито облаци. Само листата падаха така, както и дните на хората.
- Изпратих майсторите днес - каза Иван. - Свършиха банята и да ти кажа, олекна ми. Две седмици се опитвах да им помагам с каквото мога. Не с работа, но бях покрай тях. Много добри момчета и съвестни. Доволен съм. А се чувствам по-изморен от тях. И въпреки всичко, докато бяха тук, сякаш имаше живинка. Не усещах как минава времето, а и се чувствах нужен. А сега е някак тихо. Нищо, че всички са у дома. И жената, а и младите.
- И ти не се спря! - отоговри Георги. - Н ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Явор Перфанов All rights reserved.

Random works
: ??:??