/По повод на 1-ви април - национален празник в България/ 

       Исторически туризмът в България се е развил в епохата на комунизма. А в епохата на посткомунизма възникнаха и се развиха неговите подотрасли. Като дестинация страната услужва с два вида туризъм: зимен (ски) секстуризъм и летен (морски) секстуризъм.  

       Българската кампания за натурализъм е под името Натура 2000, а българската национална компания за туризъм първоначално е основана като "Балкантурист". Тя бързо се преименува на "Тарикатимпекс", а по-късно се приватизира. След денационализирането си "Тарикатимпекс" продължава да бъде публично дружество, което емитира акции и издава облигации. Предприемчиви по дух, българите масово стават акционери в "Тарикатимпекс" (това е част от т. нар. "масова приватизация"), а различни милиционери се издигат до облигационери. Това положение е запазено и до днес. 

       Етимологията на думата "туризъм" намира своето обяснение в глагола "турям". Най-често в ежедневния живот в страната глаголът се придружава от местоимението "го". "Турям го" или "да ти го туря" е девиз, копнеж, клетва и основа за социално поведение за повечето българи. То далеч надхвърля сферата на туризма. И обратно, туризмът в страната се подчинява на същите философско-икономически и практически течения, които са характерни за останалите обществени сфери. Те са следните: 

       * Непукизъм - икономическа практика, при която субектът отказва да плати свое изискуемо парично задължение към друг субект с мотивирания довод "да пуква бе, не ми пука, че му дължа пари"; 

       * Непотизъм - масова практика в средите на местните стопански отношения. Основава се на близки родствени отношения между бизнесмена, неговите служители и чиновниците, осъществяващи държавна надзорна дейност. Класически пример за непотизъм по български: бизнесменът е собственик на капитала, жена му е счетоводител на предприятието, синът му е управител, любовницата му е секретарка, баджанакът му е началник на митницата, а братовчед му - изпълнителен директор на Комисията за защита на конкуренцията; 

       * Крадизъм - практика, основана на стремежа за бързо и лесно забогатяване. Наблюдава се изключително разнообразие в проявните форми на крадизма в България, като той се практикува от най-широк кръг субекти (висши държавни служители, директори на дружества, експертен, помощен, низов персонал, безработни, непълнолетни и т.н.). Някои от най-типичните примери за крадизъм са необезпечените банкови кредити, ДДС-крадизъм, касов крадизъм, безкасов крадизъм, стоков крадизъм, складов крадизъм, жилищен крадизъм, автомобилен крадизъм, телефонен крадизъм, крадизъм от европейски проекти и фондове, крадизъм от обществени поръчки и мн. др.; 

       * Краткизъм - обществено-икономическа теория, издигната в масова практика, отричаща дългосрочното мислене и дългосрочните стратегии. Краткизмът препоръчва да се живее за мига и да се реализират мигновенни проекти и продажби, без дълготрайна ангажираност. Той разчита, че потребителите също разсъждават краткистично, водени от мъдрото еврейско правило "Я сега да взема да купя туй, че е на примоция и имам далавера". Краткизмът е модерна концепция в България и негови лозунги присъстват във всички сфери на живота там (в спорта: "играем мач за мач"; в здравеопазването: "живеем ден за ден"; в съдебната система: "работим услуга за услуга"; в литературните сайтове: "правим четка за четка"; в управлението на страната: "колеги, дайте с'я да промушим т'ва законче, пък после че го мислиме" и др.);      

       * Лобизъм - лобизмът е близък по идеология с крадизма, но се различава от него по липсата си на масовост. Лобизмът е корпоративно-икономическа теория, препоръчваща контакти и запивки по лоби барове (оттук и името). По това си качество се доближава и родее с масонството и ротарианството. На практика означава търговия с власт, секс и влияние. Означава, че представители на големи корпорации осъществяват сношения с представители на държавна власт - така е възникнало т. нар. "Публично-частно партньорство". Практикува се и в публични, и в частни домове. 

       България предлага чудесни условия за кеф, рахатлък и забавления. Основна туристическа атракция са многобройните кръчми, механи, чалготеки и вертепи в страната. Най-често собствениците им също са атракция сами по себе си. Атракция е дори местният обслужващ персонал. Мъжете-сервитьори смятат, че вежливостта е префърцуненост и педалщина. Жените-сервитьорки също отбягват да бъдат вежливи, за да не бъдат взети за леки момичета. 

       Най-отворени и непринудени са хората от югозападните части на страната. Това личи от начина на обличане, походката и аксесоарите на местното население. По статистически данни, предоставени любезно от Асоциацията на пернишките анцузи и шмекери (АПАШ), югозападна България е регионът, в който се използват най-много от крадените автомобили по света. 

       Много кеф и забавления предлага българското Черноморие. Там от сезон на сезон нещата стават все по-забавни. Най-много се забавляват местните баровци, кметове, главни архитекти и общински съветници. Забавно им е, тъй като всеки следващ сезон подобрява имотното им състояние. Дял в забавленията има и за сарафите, сутеньорите и собствениците на клубове. Най-малко е забавно на туристите, почиващи непосредствено до строителните площадки, както и на местните безработни - първите защото нямат чувство за хумор, вторите защото са мързеливи лентяи. 

       Обаче най-голям кеф и предпочитано забавление за българите си остава философията. Те обожават да водят конструктивни и дълбокомислени философски спорове. Правят го навсякъде, по всяко време и по всякакъв повод; най-често в кръчми и дискотеки, обикновено в ранни часове, при или след употреба на разни стимулиращи мисленето вещества. Трите най-популярни теми са футбол, жени и политика. Дебатите винаги се съпровождат от обосновани доводи и пищна реторика. Основните реторични похвати в българската философска школа се наричат "обиждане", "заплашване" и "псуване". Големите майстори умеят да си служат с всеки от тях и за по-значим ефект ги градират. Понякога дадени философи приключват кариерите си автоматично с приключването на конкретния диспут, тъй като опонентът им е успял да приложи по-силни аргументи - обикновено или хладни, или огнестрелни такива.

       Ценна информация за България може да се почерпи от Световния пътеводител за екстремен туризъм (BASTA, STIGA & AMAN-ZAMAN) и дадените там указания, цитирани в кратко извлечение:    

       - Махнете си ръчния часовник на влизане в България, защото в противен случай някой друг ще го махне вместо Вас. Ако пристигате от Албания няма нужда да правите това - там вече ще са Ви го махнали; 

       - Непременно трябва да знаете, че в България има хуманоиди, за които е трудно да се определи мъже ли са, жени ли са. Много внимавайте с тях! Имат навика да се представят за жени. Имат и свойството да изглеждат правдоподобни жени, особено ако сте пиян. Истината е малко по-различна, но е добре да не достигате до нея емпирично. 

       - В България пешеходците нямат права. Не че е записано изрично в тамошния Закон за движение по пътищата, но шофьорската практика го е извела. Ако пешеходец стъпи на платното, водачите натискат газта, за да го откажат от намеренията му. Това се прави от прагматични съображения: българите са известни рационалисти и за тях не е рационално да се спира излишно, защото така се хаби време и гориво, а щом онзи е тръгнал пеша, значи няма бърза работа, тъпанара, и може да чака. Нечакащите пешеходци обикновено се превръщат в инвалиди на специално обозначени за целта места - пешеходни пътеки. Добре е Вие и Вашата застрахователна компания да сте осведомени за тези неща предварително; 

       - В никакъв случай не ходете на футболен мач в България. Има сериозна опасност да не се върнете или ако се върнете, вече да не сте същият. Футболът е най-сериозната причина за намаляването на населението в страната. Хората по стадионите или се избиват едни други, или умират от нерви, ядосани от играта на некадърниците футболистите, или умират от смях пак по същата причина - съответно според това дали са хулигани, холерици или хумористи. Към днешна дата най-подкрепяните отбори са софийските ритнитопка клубове "Само Уефски, оуе" и Цирков смехотворен комедиен ансамбъл (ЦСКА) с по около 90-100 фена всеки. Другите столични клубове "Слабия" и "Лекомотив" имат съответно 9 и 7 фена. Агитките на "Уефски, оуе" и на Цирковата трупа се бият по столични маршрутки, а тези на "Слабия" и "Леко" си устройват боеве в таксита. От провинциалните о(т)бори "Леко" - Майна имат 46 фена, "Боботев" - Майна имат 43 фена, а "Миньоро" - Перник имат 22 фена (това прави стотина винкела). Водещият о(т)бор понастоящем "Лудогорец" има един фен и това е президентът му. Той е назначил на трудови договори при себе си всички футболни съдии в страната. 

       България е позната като световна дестинация на боклука. Пътят на коприната минава през България, пътят на проституцията започва от България, а пътят на боклука свършва в България. Затова страната е известна с огромния си култ към боклука и пак затова всякакъв вид боклук е на мода в нея. За да изразят своето преклонение пред боклука, българите са създали редица специални музеи за боклуци, в които ги складират, съхраняват и оставят да си смърдят на воля. Най-големият такъв музей се намира в центъра на столицата София и там се помещават 240 експоната, събрани от цялата страна. Това е т. нар. "Народен боклук". Освен това по градовете има музеи с т. нар. "Общински боклук" - те се съхраняват в местни учреждения, наричащи се Съвети. А в пристанищните градове има специални депа, складиращи импортирания с кораби чуждестранен боклук. Не е случаен фактът, че най-голямата политическа сила в страната също се нарича БОКЛУК (съкр. от "Бокова обединена клица за лъжи, угодничество и клиентелизъм).

       Други национални хобита в България са самобитните местни развлекателни игри - "пре*би другарче", "лява ръка, десен джоб", "тука има - тука нема", "стани да седна" и много като тях. Устойчивостта на натурализма в страната се дължи главно на тях. Толкова са завладяващи и заразяващи, че не е възможно да не ти се доиграят и на теб само като гледаш как виртуозно ги играят тукашните.