purko59 (Ангел Веселинов)
445 3015
Dec 18, 2012, 4:55 PM

За оцеляването 

  Prose
487 0 7
1 мин reading

 

 

ЗА ОЦЕЛЯВАНЕТО

 

 

      Нещо не мога да ви разбера за какво оцеляване ми говорите. Аз нямам такъв проблем. Откакто се помня, харесаха ме още като ме видяха, сложиха ме в кафеза, закачиха го на стената да кукам на кръгъл час и толкова. Свикнаха собствениците с мене и когато спра да кукам, те, за да оцелеят, сменяваха ми редовно батериите и аз пак започвах да отмервам ритмично времето: „Кук-кук, кук-кук.”

     Случвало се е сутрин, ако се провикна като селски петел, някой да ме замери с каквото намери около себе си, ама аз се скривам в кафеза си и чакам. Какво да правя – господари са. Те ми купуват батериите, от тях зависи животът ми.

     И така – от баща на син, от поколение на поколение, зиме, лете – те ми сменят батериите, а аз... си кукам.

     А вие – оцелявайте! Оцелявайте, оцелявайте, докато най-накрая и вие изкукате!

     Като управляващите. Те в желанието да помогнат на избирателите си поне да оцелеят, че да има кой да ги преизбира, съвсем изкукаха.

     Ама доста и изпукаха.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??