18 дек. 2012 г., 16:55

За оцеляването 

  Проза
485 0 7
1 мин за четене

 

 

ЗА ОЦЕЛЯВАНЕТО

 

 

      Нещо не мога да ви разбера за какво оцеляване ми говорите. Аз нямам такъв проблем. Откакто се помня, харесаха ме още като ме видяха, сложиха ме в кафеза, закачиха го на стената да кукам на кръгъл час и толкова. Свикнаха собствениците с мене и когато спра да кукам, те, за да оцелеят, сменяваха ми редовно батериите и аз пак започвах да отмервам ритмично времето: „Кук-кук, кук-кук.”

     Случвало се е сутрин, ако се провикна като селски петел, някой да ме замери с каквото намери около себе си, ама аз се скривам в кафеза си и чакам. Какво да правя – господари са. Те ми купуват батериите, от тях зависи животът ми.

     И така – от баща на син, от поколение на поколение, зиме, лете – те ми сменят батериите, а аз... си кукам.

     А вие – оцелявайте! Оцелявайте, оцелявайте, докато най-накрая и вие изкукате!

     Като управляващите. Те в желанието да помогнат на избирателите си поне да оцелеят, че да има кой да ги преизбира, съвсем изкукаха.

     Ама доста и изпукаха.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??