10 min reading
„Кога разбирахме ние, човеците, че трябва да живеем за днешния ден, защото вероятността утре да не дойде беше много голяма; че хората са добри единствено, когато имат някаква полза от това, а в края на деня феите и щастливият край остават изписани в последните редове на книгите за принцеси срещнали принцове на бели коне, които ги спасили от зла участ, зла вещица, и им се заклели във вечна любов?”
Точно така ще започна редовете си, читателю, отзад-напред.
На всички ни, като малки, са ни чели приказките за Пепеляшка, Снежанка и седемте джуджета, Спящята красавица, и изобщо онези истории, в които доброто винаги побеждава.
И макар да е в края на приказката злото все пак се прибира обратно в пещерата, от която е изпълзяло.
И колко хубаво би било, ако, и в живота нещата ставаха по кажи-речи същия начин.
За съжаление (или пък за щастие) приказките във века, в който живеем бяха коренно различни от тези на братята Грим (в някоя друга публикация ще поговорим за това какви, всъщност, са били тези ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up