От любов към платената любов
Онова лято работех в залата с покермашините, тъмна зала, без прозорци и никакви часовници, доста добре посещавана през деня, когато съвестта на комарджиите спи и по-слабо нощем, когато падне летният мрак. Спомням си за тези дни. Когато се случеше да няма клиенти, заставахме до широко отворените врати, гледахме булеварда, оранжев от запалените лампи, гледахме алеята на проститутките, тясна под дебелите стволове на дърветата и вековните им клони, миришеше на релси и пристигащи купета от близката гара, липите събираха юлския прах, а пръскаха хладина. Самите проститутки се разхождат бавно под сенките, с едни и същи движения, като гвардейци и цикламените им елеци и електрикови поли проблясват до пейките.
Ние обичахме да ги гледаме в свободното си време. Така отдалеч изглеждат горди, недостъпни, приличат на актриси с тези силно гримирани очи, пристъпват ситно с високите ботуши, забавят още ход, когато някой мъж, макар и случаен минувач, ги удостои с поглед, после ...