Липсва ми времето,
в което бях малко човече,
на всеки се усмихвах безгрижно
и някак си дните отминаваха
бързо и леко.
Липсва ми усмивката на мама,
която гонеше ме по поляната
и радостна прегръщаше ме, само
за да избърше сълзите ми от това,
когато съм паднала по тревата
и съм омърсила, но не душата,
а облеклото си. ...