За поотраслите деца!

27.09.2014 г., 12:28 ч.

Проза » Писма

1050 0 0

1 мин за четене

Липсва ми времето,
в което бях малко човече,
на всеки се усмихвах безгрижно
и някак си дните отминаваха
бързо и леко.
Липсва ми усмивката на мама,
която гонеше ме по поляната
и радостна прегръщаше ме, само
за да избърше сълзите ми от това,
когато съм паднала по тревата
и съм омърсила, но не душата,
а облеклото си. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

За поотраслите деца!

Искате да прочетете повече?

Предложения