Опитах се да подтисна болката, колкото и трудно да ми беше. Не бих си позволила за пореден път да се огъна, правейки поредния компромис. Защото това връщане назад ме отклонява от основната цел, а именно да вървя напред! Приемам прошката на някои неща за стъпка назад, понеже има такъв вид обида, дето всеки здравомислещ човек с принципи, не би преглътнал лесно. А и в крайна сметка това е картата на пътя - загърбваме една част от живота си, за да посрещнем друга.
И ето така, пътувайки от мястото, което преди безумно си обичал, а днес ненавиждаш, в скърцащата неугледна маршрутка, си отговаряш на много въпроси. А сред тях и на въпроса "Кой съм?"! В миг усещаш пронизващо ощипване, че зад гърба ти са останали любими за теб хора, но от друга страна, там в другия свят, те чакат други.
С две думи - везната е изравнена, само трябва да бъдеш достатъчно силен да поемеш тежестта!