„И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не внимаваш на гредата в твоето око? Или как ще речеш на брата си: Остави ме да извадя съчицата из окото ти; а ето гредата в твоето око?  Лицемерецо, първо извади гредата от твоето око  и тогава ще видиш ясно за да извадиш съчицата от братовото си око” Мат 7:3-53.

Стихът насочва вниманието ни към често срещащия се навик на хората да  правят забележки или да намират недостатъци  у другите, тъй като чуждите  грешки  отстрани се виждат по-лесно. Ако не беше писано от евреи преди хиляди години, щяхме да кажем, че това е навик предимно на българите. Но не, тази човешка черта – да намираш недостатъците на другите хора е присъща навсякъде по света. Наистина, у нас, българите, тя така се е настанила, че човек би казал – ето, тук е родината й.

Но Божията мъдрост изисква първо да прегледаме себе си.  „Гредата”, за която става дума, ни подсказва, че нашите недостатъци са по-големи от   дребните грешки, „съчиците”, които виждаме у другите. Лесно е да се критикува. Но имаме ли правото и основанието да критикуваме, ако нашите грешки са даже  по-сериозни?  И тогава, какво? Словото ни казва: „ Извади първо гредата в своето око за да видиш и извадиш съчицата от окото на брата си” Матей  7:5.

„Гредите” и „съчиците”, за които образно се говори, са  нашите грехове. Нужно е първо да се освободим от собствените си недостатъци, преди да ги търсим и посочваме у другите хора.След като сме наясно с нашите, ще можем да се поставим на място на другия, да го разберем по-добре и ще бъдем по-справедливи.  Защото ще имаме опит в освобождаването от греховни навици, мисли и поведение; ще знаем колко трудно е например, освобождаването от някой порок ( тютюнопушене или друга зависимост). Който не се е борил със зависимост, лесно може да упреква, но трудно може да даде правилен и полезен съвет.

И тук стигаме до въпроса за съденето. Някои посочват стиха – „не съдете за да не бъдете съдени” Матей 7:1. Но често именно тези думи не се разбират правилно. Не , че не трябва на никого за нищо да се прави забележка или да се изобличава за неправилна постъпка, мнение или грешно тълкуване на Словото. Трябва обаче да отчитаме разликата между осъждение - изричане на присъда: напр. „ти ще гориш в ада”, „ти няма да бъдеш спасен” и др. такива,   т.е. къде конкретната душа ще прекара вечността, и  изобличението за грях – напр. „това, което правиш  е грях” , или  „това твое поведение не се одобрява от Бог, Божието Слово”.

Христос не ни съветва да бъдем равнодушни към поведението на близките, а  да ги изобличаваме,  когато то не отговаря на Божиите изисквания.  Исус казва на Петър: „Махни се, Сатана, защото е писано: На Господа, своя Бог, да се покланяш, и само на Него да служиш." Матей 4:10 , с което искаше да Му каже, че това, което говори не е  правилно.

Изобличението е надграждащо. То има за цел човекът да осъзнае греха си и да се поправи.  Като посочваме грешките и недостатъците на другите, порицавайки  греха, да се отнасяме с любов към грешника.Това е принципът, по който Бог се отнася към грешните човеци.

Всеки  християнин  трябва да взима решения или да прави разлика между доброто и злото, даже и между доброто и най-доброто. За корекцията,  забележки или изобличаването между християните си има правила. Някои от тях са следните:

• Споровете  да се решават в църквата пред християни, които могат да разрешат въпроса ( 1Коринтяни 6:1-8).
• Местната църква има право да съди сериозните грехове на нейните членове и да взема съответните мерки ( Матей 18:17, 1Коринтяни 5:9-13).
• Вярващите трябва да преценяват доктриналните поучения на своите учители и проповедници, чрез Божието Слово ( Матей 7:15-20; 1Коринтяни 14:29; Йоан 14:1).

А  относно осъждението, само Бог има право и може да отсъди мястото, където човек ще прекара вечността: ^„Само Един е законодател и съдия, Който може да спаси и да погуби; а ти кой си, та съдиш ближния си? ” Яков 4:12. „Затова недейте съди нищо преждевременно, докато не дойде Господ, Който ще извади на светло скритото в тъмнината и ще изяви намеренията на сърцата; и тогава всеки ще получи своята похвала от Бога. 1Коринтяни 4:5.

Когато не сме наясно как да постъпим в конкретен случай,  да помолим Бог да ни даде изход или идея.

И така, не ни остава друго, освен да се молим с думите на псалмиста:  „Сърце чисто сътвори в мене, Боже и дух постоянен обновявай вътре в мене” Псалми 51:10.