„И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не внимаваш на гредата в твоето око? Или как ще речеш на брата си: Остави ме да извадя съчицата из окото ти; а ето гредата в твоето око? Лицемерецо, първо извади гредата от твоето око и тогава ще видиш ясно за да извадиш съчицата от братовото си око” Мат 7:3-53.
Стихът насочва вниманието ни към често срещащия се навик на хората да правят забележки или да намират недостатъци у другите, тъй като чуждите грешки отстрани се виждат по-лесно. Ако не беше писано от евреи преди хиляди години, щяхме да кажем, че това е навик предимно на българите. Но не, тази човешка черта – да намираш недостатъците на другите хора е присъща навсякъде по света. Наистина, у нас, българите, тя така се е настанила, че човек би казал – ето, тук е родината й.
Но Божията мъдрост изисква първо да прегледаме себе си. „Гредата”, за която става дума, ни подсказва, че нашите недостатъци са по-големи от дребните грешки, „съчиците”, които виждаме у другите. Лесно е да се критик ...