За ваше добро
Здравей, племе… Най-после се събрахме – аз, вождът ваш, и вие – моите поданици. За което благодаря на благородните ми войници, търсили ви цял ден по храсти и пещери за това доброволно обществено обсъждане…
Е, надявам се, че слушате внимателно. Въпреки че се оглеждате отде да избягате… Няма да стане! Обществено-историческото развитие е неизбежно, а и няма човек, тичащ по-бързо от стрелите на охраната…
До днес си живеехме волно в първобитен необременен строй. Човек беше със семейството си, спазваше правилото: „От всекиго според възможностите, всекиму според потребностите“. Тоест – каквото намерите или уловите – ваше си е. А потребностите ви се контролираха от възможностите.
Само че Върховният жрец ми обясни – това е вреден комунизъм. Не може така! Всичко в този свят зависи от нещо, така че вие вече ще сте мои поданици. И собственост. Наредих от днес да започне нов обществен строй. Само и единствено във ваша полза…
Аз ще ви давам права и ще ги охранявам. Първо и основно – всеки принадлежи някому. Не като в оная анархия първобитно-общинна и комунистическа. Ето, аз например, съм син и собствен представител на главния бог Юмбу Мумбу. Прекланям се пред господаря си и ставам ваш господар от негово име.
Вие вече сте мои роби. Няма да имате грижи да си търсите пещери или строите колиби. Ей там започвате още днес и до седмица трябва да издигнете небостъргач до върха на баобаба. В него ще живеете и може да ми благодарите - няма да ми плащате за това. Всеки ден ще ви отпускам храна, дори на два пъти – преди и след като войниците ви върнат от полето.
Никакви други грижи, освен да работите каквото, колкото и където наредя. Пълна свобода…
Подарявам ви и демокрацията. Ще ви ръководят специални хора – надзирателите. Които ще имате право да избирате посредством пускане на бели камъчета в делвата. Кои ще са кандидатите? Нека ви изненадам приятно – аз ще ги посоча. Вие не се мъчете да тормозите главите, вашата задача е само под строй да пускате камъчетата.
Е, имате възможност и черно камъче да пуснете – против, демек. При нас всичко е честно и явно. И, ако надзирателят над делвата види, че някой пусне черно камъче… Да, има достатъчно подострени бамбукови колове за украса на агората…
Вече няма да ви тормозят с някакви сложни наименования или закони. Простичко – вие сте демократични роби. Кратко и ясно. Хора без грижи – жилище, казах, имате, храна ще ви се дава при добра работа, ще се жените за която или когото ви посоча, децата ви свят ще видят. Няма да ги задържам в тая джунгла, ще ги продавам на честни частници, та по цивилизовано чужбинско да поживеят и занаяти усвоят: това миене на чинии, зидарство, асфалтиране, метене…
Само и само да сте щастливи!
Освобождавам ви от мислене, от проблеми, от трудности с образованието. Включвам ви като върховна част на триъгълника на труда. Мъртви инструменти – мотики, лопати, живи инструменти – волове, магарета, вие, говорящите инструменти – робите…
Няма да се мъчите да смятате – колко червени камъчета да смените срещу гребло, колко лъвски кожи срещу товар банани, колко… За вас отменям парите. И никога няма да ви тежат, нито да ги видите…
Честито преминаване в нов, по-висок обществено-исторически строй, роби мои…
Как ли ще ви завиждат след векове ония, които ще са оковани с договори, кредити, закони… И хубави, чисти, неизползваеми права…
© Георги Коновски All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Надя!
-
Сатира, много добра сатира. Камъчетата, които пускаме после нашите глави трошат, ама и те дебели - не увират ... И се въртим в омагьосан кръг.
-
Майтапи Генек,... мой познат казваше, ще имаме богат избор, кеф ти блонди, кеф ти с тъмна коса,.. ама той е ерген и му е все тая
-
Благодаря, Роси, Красе, Петре!
И, жените ако са общи - какво ще ги правим? -
"Ето, аз например, съм син и собствен представител на главния бог Юмбу Мумбу.", изгрявам и залязвам от негово име за вас
..толкова много продавачи на свобода, а толкова малко желаещи да си купят напоследък.. -
45 години минаха и пак е петък!
-
Нее, ,.. жените щели да са общи ,...по принцип де
-
Благодаря, Миночка, Терита!
-
Едно време ни казваха, че като построим комунизма, ще се храним от един казан, всеки колкото може да изяде, без да му се държи сметка, а тя каква стана, само върхушката яде вече век, а другите, духат супата! Развесели ме!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
