9 min reading
От известно време Сийчето Рачкова я гонеха съмнения, които в крайна сметка се оказваха неоснователни. Ще речете, какво пък толкова? Няма жив човек, който да живее без съмнения. При това нейните бяха в реда на нещата. Глождеше я мисълта, че Мирон й кръшка. То пък чудо голямо! Че кой не кръшка? Ама Мирон не беше от тия. И веднага ще се подсмихнете ехидно: „Айде стига, всеки не е от тия, ама рано или късно гази в лука!” или нещо от сорта. Само че Сийчето изобщо не можеше да повярва, че Мирон ще вземе да се захласва по жени, защото беше човек много сериозен, много дисциплиниран, изобщо той беше млад пенсионер от армията, на много важната длъжност раздавач на униформи или нещо от сорта. Тя не го разпитваше много, защото всяка вечер, щом се връщаше от работа, Мирон се стоварваше тежко на дивана, опваше крака и с последни сили казваше „Оф, каталясах!” Което означаваше, че Сийчето немедлено трябваше да му донесе чехлите, да му сипе бира или друго подходящо за сезона питие и да го чака да възвъ ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up