Родиш се – добро за теб, но веднага шамар по задника – първи сблъсък с реалността.
Грабваш алчно и засмукваш – добро, спасение от глада. Смучеш биберона – лъжовното зло за бебета и вярващи.
Сменят ти памперса – добро и сухо увива дупето, но набързо се пълни. И злото смърди.
В детската ясла ви нареждат да спите мъжко и женско наедно – добро начало. Обаче, оказва се, че нямаш понятие защо си мъжко. А това си е зло.
Чакаш шест години доброто – ура, ученик. Оказва се, че трябва да отидеш и на другия ден, че и после… Злото чак до дванадесети клас.
Учиш, учиш, учиш – трупаш доброто, знанията. Обаче те оценяват. В повечето случай злото е недоволно от запомнянето на темата на урока, иска и да разбираш.
Влюбваш се – щастие, добро… И се жениш – черната житейска реалност на злото.
Доброто идва със семейството, злото го допълва с тъща и тъст. Доброто носи децата, злото добавя зет и снаха.
Доброто ти намира място за заплата, злото иска и да работиш за нея.
И така – цял живот. Доброто – живееш, злот ...