. Забежка
Беше августовска жега и по изгорялата трева стърчаха само голи стръкчета на горски цветя. По това време на годината дворът на ранчото ми обикновено прелива от жълти, зелени, червени цветни лехи и кипариси, хвърлящи вълшебната си сянка на двора.
Но в оня момент тревата беше изгоряла от слънцето и особено вечер, в очертанията на луната, приличаше на жълто петно.
Не ми се спеше, пък и вечерите тук са прохладни и опияняващо ароматни, а стоенето вътре никак не ми харесваше.
Излязох на двора и седнах на люлката. Залюлях се като малко дете.
В главата ми напираха спомени от детството. На бащиния двор също имаше такава люлка, на която като малка се люлеех при пълнолуние. Все още чувам гласа на мама. Тя винаги се изумяваше защо при пълнолуние обичах тази люлка и какво намирах в люлеенето, когато луната наднича зад хълма. И до днес не мога да го обясня, но продължавам да обожавам лунните нощи и люлките...
Внезапно на завоя спря кола и два силуета се показаха на пътя. Не ги различавах до ...