Вече ме опозна, нали?
Видя какъв съм и колко струвам.
Разбра как действам, когато съм ранен...
Само самотните и изоставени души вършат грехове.


Вечерта продължи. След онази целувка в задното помещение с Иванина. Убедих се, че тя прави каквото си иска и когато пожелае. Заряза приятеля си и рождения ден, който доколкото разбрах щял да продължи в една дискотека. Измъкна се с претекста, че не се чувства добре и я намерих да ме чака до мотора. Не знам колко време вършех онова... между бедрата й. Наистина не си спомням да съм го правил толкова дълго на жена. Като че ли предпочетох да върша нещо и това нещо да отнема вниманието ми само и само да не мисля за... Не знам как ми остана коса, след жестокото скубане от младата девойка. После се чукахме. По-скоро тя ме изчука. Никоя не е развивала подобна скорост отгоре ми. За първи път ме боли физически от секс. Презервативът май не помогна. Имам чувството, че се оголих, не просто протрих. И да... мисля, че съвсем изключих за единадесетте години разлика. Възбудата какво ли не прави с простите души... А! Има и още нещо – съвестта ми не се обади, че тя е ЗАЕТА. Нали вече не съм новак в срещите си с „ангажирани“ жени...
В началото на сутринта се чувствах малко странно. От години наред не се бе случвало да отворя очи и да видя някого до себе си. Изглежда тя спеше дълбоко, въпреки че ударих кутрето си в ръба на леглото и съборих, без да искам, стола с купчината дрехи. Докато се съвземах от „мъглата“ на ранното ставане, всичко беше наред. Направих няколко крачки към кухнята и точно тогава усетих болката в слабините. ТОВА вече бе прекалено. Младите вероятно правеха Любов така. А колко ли можеха да понесат моите 36 години? Някой колега би констатирал, че въпреки всичко правя секс. Ами да... правя. Но дали намирам онова, което търся? А аз не търся нищо друго, освен любов... във всичко.
По време на сутрешното кафе, което споделих в собствената си компания и в опити да не се държа за болката си, се сетих за един много нелеп случай. Вероятно аз съм виновният. Нали това е вселенско правило в моя случай?! В по-силните си години бях с едно момиче, което ме заряза заради факта, че винаги сме го правили с предпазни мерки – искала да ме „усеща напълно“. Вярно, че това е закон при мен. И с Мария не го направихме иначе. Не че не й вярвах, в никакъв случай решението ми не бе продиктувано от каквито и да било съмнения. Даже си спомних как на ръба на една вълна ме задраска толкова силно, молейки ме да го махна, за да засиля усещането. Както и да е... може би трябваше да го направя, да го изживея с нея така, както е редно. Защото я обичах, вече бях минал дори собствените си граници, беше ми хубаво. Беше Любов. Която повече няма да ми се случи. Нали съм Козирог...
Бях се отпуснал, гледайки чашата кафе, от която излизаше пара. Тогава Иванина се появи. Беше облякла моя тениска, която й седеше като туника.
– Мммм, добро утро! – настани се в скута ми.
– Не... – изтръпнах аз. – Не мърдай, моля те.
– Какво? – скочи почти стресната.
Изгледа ме с недоумение. Нищо не й казах. Извърнах леко глава.
– О, стига, де! – прекрачи ме внимателно и скръсти ръце зад тила ми. – Срамуваш ли се, защо не казваш нищо?
– Не мисля, че е редно това. Не бива да се виж...
– Не ти отива ролята на „скучния“ мъж. – приближи се към устните ми и ме загледа в очите. – Това не ти ли харесва?
Съвсем леко се премести нагоре. Почти докосна устните ми. А кръвта ми веднага забушува. Все пак съм мъж... Сковах се от болката, премесена с желание. Целувката й, обаче, ме накара да забравя за останалото. Пръстите й зашареха в косата ми. Носеше сладък парфюм. Аромат, който не бих сбъркал с друг. Тялото й беше като от корица на модно списание. Беше наистина изваяна. Красива и провокативна. Възрастта й я даряваше със силата на младежкия дух. Искаше ли нещо – просто го взимаше.
– Какво ще каже приятелят ти... спри...
– О, я стига! Наистина ли мислиш, че ще се мъкна с този?! Още днес ще го разкарам...
– Не можеш да го направиш.
– Моля?! За глупава ли ме смяташ? Взела съм си всичко от там. Сега искам теб.
– Нямам пари. Виж ми апартамента...
– Не, глупчо! Искам сърцето ти. – закачи носа ми с пръст. – Много си готин, Павеле, да знаеш.
Изведнъж стана от мен и тръгна към спалнята.
– Какво сега...
– Трябва да тръгва–а–ам!
– Иванина, стига! Нищо не сме обсъдили още... – почувствах се объркан.
– Ще дойда да те посетя в бара, бебчо.
Изправих се, за да я изпратя.
– Хайде и умната... – намигна ми и се надигна, за да ме целуне.
– Трябва да...
– Знам, бейби, и аз искам да ме изчукаш отново...
Останах на място. Това момиче си играеше с мен.
– О, и да... записала съм си номера в телефона ти.
***
Всичко на работа течеше на бързи обороти. Имаше страшно много клиенти по обед. А времето до 17ч. изобщо не го усетих. Криси беше като хипнотизирана. Взимаше поръчки и бързаше да ги изпълнява. Така и не намерих удобния момент да я попитам как е продължил рожденият ден на приятеля на Иванина. Мислите ми бяха насочени към случилото се снощи. Дали тя бе постигнала онова, което още в началото ми беше заявила? Иванина можеше да влезе много бързо под кожата на хората. Хареса ли ми сексът с нея? Беше нещо ново за мен, предвид темпото й... но... да, може би наистина ми хареса. Самото усещане. Силата на удоволствието. Тази девойка знаеше какво прави. Имаше нещо в начина й на действие и подход и точно това ме караше да изтръпвам само при спомена за миналата вечер. Тедо беше прав. Беше толкова добра в онова. Все още не можех, обаче, да му кажа за „нас“. Нямаше и смисъл. Не знаех как ще се развият нещата занапред.
Може би бях объркан. Не бях сигурен дали защото ми се правеше секс, бях така вътрешно въодушевен. Въпреки че не го показвах по никакъв начин. Имах нужда от това. Мария ме беше научила грешно. Преди да се случи всичко онова, което ни накара да се разделим, имахме достатъчно време да се виждаме. Да се любим. Да споделяме тези моменти заедно. Имаше и трудности. Но желанието ни събираше. А то бе плод на чувства и много взаимност. След подобно нещо и ден „на суша“ ми се струваше като цяла вечност. Такова желание имам да бъда с някого, но по истинска любов. Любов, която ще остане...
Запалих цигара, когато нещата се поуспокоиха. Не бях пушил повече от 4 часа. Пуснах си дълго еспресо и се загледах някъде в пространството. Точно тогава Иванина се появи и с бавна и уверена крачка се приближи към бара. После мина зад него и ми се усмихна. Целуна ме бързо и понечи да остане сгушена в мен.
– Иванина, тук не е мястото... – проследих Криси.
– Какво, да не би да се притесняваш, че някой ще ни види?
– Не, просто не е нормално.
– Кое?! Че сме заедно ли?
– Иванина...
– Да.
– Не сме заедно.
– Павеле... – спусна ръка по вътрешната страна на бедрото ми. – Не ти отива нищо друго, освен да се държиш като истински мъж. Нали го знаеш?
– Какво си въобразяваш, че правиш с мен... – едва продумах.
– Точно такъв те искам. Нищо не ми пречи да се наведа точно тук и да...
– Спри. – отместих ръката й.
– Ще се опознаем, обещавам ти. – врътна се. – Пусни ми едно еспресо, искам и портокалов фреш.
Зачудих се от къде да започна. Като че ли бях забравил всичко. Тя ме контролираше. Какво се случваше изобщо...
Поставих си за цел да я наблюдавам. Гледаше в телефона си повече от обикновеното. Проведе няколко бързи разговора, които не чух, защото взимах поръчки. Изглеждаше някак ангажирана. Нещо сякаш я притискаше или я безпокоеше. Не можех да разбера какво е. Та аз дори не я познавах. В никакъв случай не исках да влизам в ролята на някакъв преследвач. Не исках и да й показвам вниманието си. Защото не знаех дали наистина тя ме привличаше с нещо по-специално.
***
След като свърших работа, Валентин ми се обади, че иска да се видим. Изчаках го в един съседен бар. Поръчах си безалкохолно, защото бях с мотора. Заведението беше препълнено. Закъсня с повече от двадесет минути.
– Здрасти. – поздравих го, когато се появи.
– Как е, Павка? – стисна ръката ми и се настани срещу мен.
– Благодаря, добре. А при теб?
– Една и съща. – засмя се леко сконфузно. – Караш ли машината?
– Да, супер е. Да не би да е дошъл собственикът й?
– Нищо подобно. – прочисти гласа си. – Виж, не случайно те помолих да се видим. Спешно е. Игор – шефът на „Camellia“ в Кьолн е закъсал с едни проверки и ме потърси да му свърша работа. Документите, които трябва да стигнат до него, са първо с голяма стойност и второ – секретни.
– Какво очакваш от мен?
– Ще ти платя добре.
– Вальо, не става въпрос за това... – загледах се в тълпата.
– Няма на кого да разчитам. Не мога да дам тези разписани неща и на най-приближените си. Игор ми помогна в миналото и му го дължа.
– Кога трябва да се случи?
– Преди Великден. Два дена преди празника.
– Хубаво. Но утре ще ти потвърдя – трябва да видя как ще се измъкна от работа.
– Благодаря ти, Павеле! – потупа ме.
Съгласих се. Какво друго да направя?! И той ми бе доверил този мотор. Беше много добре запознат с детската ми мечта да имам и да карам някога собствен такъв.
***
Прибрах се към 2 сутринта. Бях толкова гладен, че веднага се залових с приготвянето на нещо бързо. После седнах на дивана пред телевизора и бегло проверих телефона си. Нямах никакви съобщения от Мария. И по-добре. Нямах желание да я виждам. Нито пък да се занимавам с обърканите й емоции. Това е жена, която не знае какво иска. А най-жалкото бе, че дълбоко в себе си беше убедена, че примиряването със ситуацията в дома й , не е нещото, което ще й донесе щастие и спокойствие. И не само за нея, а и за малкия. Но не можех да се меся. Нали съм г-н Никой... Аз не разбирах и не бях наясно. Нямах и никаква представа как стоят нещата. Да...
Отпуснах се под шума и монотонността на излъчващото се. Бях уморен. Тогава звънецът се обади два пъти. Не беше отдолу. Защото чух и почукване на вратата. Сигурно нещо се бе случило на съседите. Отворих и останах на място. Беше Иванина.
– Ти как... как влезе?
– Долу беше притворено. Търси бързо презерватив, направо не издържам.
– Не, няма. Ако ще правим нещо – ще е без. – учудих се от отговора си.
– Сигурен ли си? За мен можеш да си спокоен, правя си изследвания доста често...
– Иванина, да...
Сграбчи лицето ми и целувайки ме, ме насочи към дивана. Свали якето си. И продължи да ме целува по-настойчиво. Помогна ми с тениската и спусна ръце по гърдите ми.
– Остави на мен. – отдръпна ръцете ми от колана и го измъкна. – Ще бъда внимателна, знам, че те изтормозих снощи...
– Не ми пука особено. – помогнах й с блузата й.
– Бързо мениш нрава си, на какво го дължа?
– Нали каза, че си добра в това да убеждаваш хората?
– Лесно схващаш.
Свали дънките си и отново ме обкрачи.
– Защо поне не се обади? – едва промълвих.
– ...защото не е нужно да предупреждаваш, когато искаш да изненадаш някого, нали?
Отпусна се съвсем бавно.
– Добре ли е така? – гласът й потрепери за момент.
– О, Господи...
– Не чух.
– Да, да... – затворих очи.
Беше ми тясна и усещането бе повече от великолепно. И имаше разлика без презерватив, определено.
– Погледни ме.
– Какво? – не очаквах, че ще обсъждаме каквото и да било точно в този момент.
– Искам да наблюдаваш какво ми причиняваш.
– Иванина, какви ги говориш...
– Чукането беше снощи. От тази вечер не искам да изживяваме това поотделно, окей?
Не можех да дам вид на учуден. Вече бях под влиянието.
– Просто ме гледай. Не е толкова трудно, нали?
– Не ме карай да ти отговарям...
– Можеш да свършиш в мен, ще изпия хапчето си пред теб.
– Иванина, престани...
Губех връзка със света, когато ми говореше. Правеше го по един особен начин. Не знам как го постигаше, но направо откачах. Настръхвах от думите й. Мъчеше ме със сладкия бавен Ад... Беше повече от върховно. Не знаех дали усещам подобни неща за първи път, нито пък дали те бяха просто временна емоция, в която търсех образа на Мария...


Бедрата са разкрачени, душата ще бъде разтърсена от рани...


Следва продължение...