12 min reading
Увеличих звука на телевизора, за да не чувам мислите си. Коментаторът на мача все по-емоционално анализираше играта на двата български футболни отбора. Сграбчих кутията цигари, намираща се зад лаптопа, запалих една и изпуснах дима високо. Вгледах се в екрана на чата ни – не беше „на линия“ повече от час. Трябваше да й пиша. Емоциите ми стреляха в различни посоки.
„Мария, там ли си?“
Оставих съобщението и се вгледах в надпреварата. Въпреки че умишлено я избягвах, защото знаех, че ще се ядосам... Футболът ни отдавна не бе същият. След около половин час, под въпроса ми, изскочи така очакваното „Видяно“. То мигновено привлече вниманието ми и проследих пуснатото:
„Тук съм за малко.“
Отпих от бирата, напълно съсредоточен върху думите, и бързо насочих пръстите си към клавиатурата.
АЗ:
"Мъжът ти у вас ли е?"
МАРИЯ:
"Да, гледа мача."
Негодника му! Така го ненавиждах...
АЗ:
"Трябва да те видя, Мария! Не спирам да мисля за теб..." ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
https://www.youtube.com/watch?v=wFs3GeAgCA8