Забравената приказка
Напълниха се кръчмите, омекотено наричани заведения. Юрнаха се проверяващи – най-после сляха забава и работа в едно. Замърмориха хората от увеличаващите се притеснения – от маските до паспортите.
А в това време цените зарипаха – като бълхи по куче без зъби…
Обаче – никой не се сеща за историята. Която учи, че никой не се учи от историята. Дори от тази, художествено обработена в народната мисъл…
Имало едно време един султан. Който скучаел и решил да си направи експеримент. Обикновено или се женел, или почвал война – което му хрумвало, все тая е. Но този път рекъл друго – вдигнал данъците и цените, забранил веселията и публичните изяви.
Докладвали му дансаджиите /така наричали слухтящите заптиета, защото танцували по острието на ятагана на палача/ - народът е недоволен. Мърмори, псува, заканва се…
Султанът затегнал още живота с примката на заповедите си. И дансаджиите – сами разтревожени – докладвали: ропот, бунтовни приказки, заплахи…
Султанът дръпнал примката още по-яко – цените хвъркнали като волни лешояди, правилата на оцеляването се свили до едно /устискай някак си/, бъдещето отлетяло като дъждовен облак над пустинята…
А дансаджиите смутено рапортували: народът се весели! Събира се по кръчмите, яде, пие, не му пука за глоби – явно усеща, че няма на тоя султан да ги плаща, места край масите вече няма, та хората седят по тротоарите, вземат актовете за глоба, че и в съда при кадията ги носят, а оня ги отменя…
И – веселба! Вицове, пародии, подигравки. Плюс рязко покачване и недостиг на пиячката. Щото – кога после?
Стреснал се султанът. И почнал полекичка да отхвърля новите закони.
Е, цените не пипнал. Може да е уплашен, ама не бил все още преял…
Стара, забравена приказка…
Осъдена да я преживяват хората отново. При друг султан. Или султани. Или султанчета…
Важното е да се съчетаят глупост управленска, алчност лапаческа, народно безгрижие…
П.П. Отделно.
Пуснах една история за амбалажа и изкуството. Освен едно мнение - тишина...
Разбирам - авторовата некадърност е отговорна, ама дали има и друго? Което сдържа читателските мнения?
Странно ми е...
© Георги Коновски All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Между другото много ми хареса книгата ти "С храна си живял". Много силна.
-
Благодаря, Роси!
-
"На бедните хора не им достига много, на алчните - всичко!"🙂
-
Благодаря, Елке, Пепита!
-
Да, историята ни учи, че никой не се учи от историята. Така е било и така ще бъде! Хареса ми.
-
Мъдра приказка! Дано всички да си вземем поука!
-
Ааааа за птиците има куче-птичар...хвърля го нагоре и то ги лови директно
Виж, една умряла чайка... къде бе, къде- и гледа в облаците с търсещ поглед.. -
Благодаря, Красе!
Тая песен да не е призив на ловеца към птиците? -
Относно ПП. - стига ги натиска читателите ето, на мен например не винаги ми се коментира. Защото като прочета и губя звук, а картината седи като на телевизор "Опера" , когато му е изгърмял бушона. Значи много е важно забавлението, без него работа не се върши. Тук няма усмивка. Застани високо и цените ще ти бъдат ниско както се пее "Да те видя - високо застани"...
-
А аз надничам и в непревеждани на български книги.
-
Имам предвид - "Завинаги свободен". Тя не е издавана на български език никога.
-
Финала на "Мъже в черно"... Хубавите идеи не са много и се разпространяват...
-
Точно така. Не е лошо да се прочете и тя. Но ако искаме да стигнем до същността всъщност трябва да видим и трилогията на великия Холдеман - и особено третата част. Там едно малко дете си играе с цялата Вселена.
-
Благодаря, Зигфрид!
Приказката е много по стара от гениалната книга на Zотов. Четох я преди повече от половин век - най-напред в сборник приказки, пуснат на шопски диалект /оригинално!/.
А "Еликсир в Ада" има втора част, неиздавана май още у нас - "Апокалипсис Welkome" в три части. -
Това малко ми напомня на една брутална история от един роман - "Еликсир в Ада". Само че там главните персонажи за повече - например Клеопатра, Наполеон, Брус Лий, Сталин, Хитлер и много други. Та това ми направи впечатление. Силно и интересно аргументирано.
-
Браво, Георги!! Трябва това всеки да го прочете. Преди време един кореец ми каза нещо подобно — вика учуден е как много хора има в ресторантите в работно време, това значи, че не им пука и не се хабят да спестяват, че са в безнадеждност. А това беше преди години, явно султанеца се е светнал (ама аз все съм непоправим оптимист знам ли какво друго да кажа). Ух, бре. Ааа, категорията е за деца, сега виждам… интересно.
Тъй де, всеки случай, поздравления за творбата! -
Благодаря, Надя, Атанасе!
-
Мъдър си, сенсей. Категорията на творбата ме уби! Силно се надявам, че на децата няма да разказват такива приказки. Казваш: ... "куче без зъби", скоро ще минем на фотосинтеза, та за какво са ни?
-
Много дълбоко като смисъл. Браво.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Препоръчвам ти "Чистилище".