И да ти разправям скъпа, моя ако знаеш вчера какъв номер ми извъртя, ти напарво не можеш да си представиш. Нервите ми скъса. Аз не знам коя ли би го търпяла? О, такова ти няма да търпиш и една минута. Майко, млъкни, ти не ми се бъркай, моля ти се! Абе майка е тука за празниците, с нея какви празници, ама нали все гледам да съм добра. Какво като чуваш, какво? Ей, то не се издържа. Бе ти луда ли си?! Как неговата майка, моята е тука. Ако беше неговата нали щяха да ни пишат по вестниците. Как защо? На първа страница у криминалната хроника. На нея й пращам децата през лятото, да види че съм човек. А майка е при нас през седмица –две, да ми помага, като че ли аз не мога сама, ама... Махни се от тука, не виждаш ли че говоря по телефона. Искал баба. Ето ти я в кухнята. А, другата? Абе на тебе една не ти ли стига? Само две баби ми трябват и ще полудея съвсем. После защо има толкова агресия?! Малкия реве. Айде бегай при баба ти да те нахрани, още ли не си вечерял, кое време стана? Ей, майко, да го нахраниш, чуваш ли?! Не те оставят на спокойствие и ако не им кажа какво да правят, без мен са за никъде. Айде сега и голямата. Не можеш да поговориш пет минутки, бе! Кажи какво искаш? От къде да знам къде е баща ти. На пазар отиде, за хляб. Сигурно сега сее житото, после ще меси...Пари? Е, баба ти вчера взе пенсия да ти даде, за къде ги събира и тя? Айде бегай, че говоря с леля ти Миче. Мила, направо ще откача, ти казвам! Его пак малкия. Какво искаш? Ами кажи на баба ти да ти сготви сарми. Какво?! Банани му се прияли па сега, глезена работа. Ами звънни на баща ти да ти купи, докато сее житото да посади и няколко палми. Как ще затварям? Звънни на баба ти от телефона, айде бегай и ме остави на мира. Ти къде тръгна? Чакай малко, Миче, че щерката се е приготвила да излиза. Научи ли си уроците за утре? Ей всичко на моята глава, да ги нахраниш, да провериш уроците. Бегай айде. Миче, какво ти купи твоя за Коледа? А, браво! Верно ли ма?! Я гледай, да му се ненадяваш, а моя нищо. Хвърли ми триста лева и: Оправяй се, да не ми мърмориш. Представяш ли си? Това ако му се беше паднала Катя за жена, щеше да види той, ама с мен късмет извади и пак недоволен бе. Забравих да ти кажа, купих си страхотни ботушки, черни на висок ток, много елегантни. Разбира се, че естествена кожа. Да, като тези белите, само че до коляното. За какво си купувам толкова ботуши, ме пита моя. Мислех да му хвърля парите, ама ги бях похарчила. Хем нищо не ми купил, хем като си купиш мърмори. Това мъж ли е, кажи ми? Ето го пристига. Защо съм все на телефона, чуваш ли го? Ама е прост, прост, какво да му обяснявам. Хората ни дали хиляда минути безплатно да си говорим, да ги изпускам ли? Айде ще затварям, че трябва да звънна на колежката да я питам утре коя смяна съм на работа, че бях по магазините цял ден и не разбрах. Ако знаеш какви блузки намерих в един бутик, трябва да те водя да си вземеш, много ще ти харесат. И да питам колежката от къде си е взела новия парфюм, уникален е. Ето, пак моя. Няма ли да затварям, та да вечеряме като семейство. Е, ако ми беше купил парфюм, аз щях ли да звъня сега по никое време, нямаше. Без мене не могат, за всичко аз, за всичко аз. До гуша ми дойде. Искаш ли да идем за една седмица някъде на почивка? Париж?! Не, не съм ходила. Ти па моя ще ме заведе. Два пъти на море и това му е. И да си напазаруваме?! Няма да е лошо, браво на теб! Айде да затварям, че ще се наложи да вечеряме заедно, за да ми даде някой лев за пазар. Къде ми е задграничния паспорт, майка оправя вчера кой знае къде го е завряла? Ако не съм аз да оправя вкъщи не знам...Ще си взема отпуска да си отпочина от тях. Всички са ми на главата ти казвам. Какво, къде си си купила? Хубави ли са? Айде утре след работа да ме водиш и аз да си взема. Имам нужда разбира се. С дантелки? В червено? Ще си взема, добре, тъкмо малко да се разведря и да си поговорим на спокойствие. Чао, слънце! Идвам бе, млъкни че не чувам какво ми говори Мичето, толкова си несъобразителен. Да Миче, ще й предам много поздрави на колежката, сега ще й звънна, че после ще стане късно и е неудобно. Нали все се съобразявам с всички, за мен някой мисли ли така? Не Лили, Рени се казва. Добре, че ме подсети ще й звънна и на нея, знаеш ли от кога не сме се чували, все няма време, това да свършиш, да напазаруваш. Какво слушаш бе? Не съм знаела колко струва един хляб, представяш ли си? И това ли трябва да ми е на главата, а? И това ли? Как не те е срам? Добре че пазаруваш, всичко друго аз правя. Това да сготвя, да изпера, ти как ги мислиш тея работи, а? Айде слънчице чао, затварям и отивам да се разправям с моя, един миг спокойствие нямам, съсипа ми живота ей. Какво не се ядосвай, ето сега и майка ми се пречка. Още ли не си простряла прането, кога ще ми изсъхне полата, а? Знаеш ли кога съм пуснала пералнята? И само мрънка тая жена. Ето я, хранила детето, мила съдове, това аз го правя за нула време. При теб кой говори? Мъжът ти? Какви са тия сирени? Пожарната?! Загорял ти е бобът? Айде бегай да видиш какво става, после звънни да разкажеш. Ей, не те оставят да поговориш малко бе...А щях да забравя, вчера се запознах с един мазохист ли беше или филателист, не помня. Какво събират първите, знам че другите събират марки. Защо кашляш? Добре, бегай, но после звънни, чуваш ли?!
Първо място в конкурса "Очи за себе си - 2010" за проза.
© Светлана Лажова All rights reserved.