И да ти разправям скъпа, моя ако знаеш вчера какъв номер ми извъртя, ти напарво не можеш да си представиш. Нервите ми скъса. Аз не знам коя ли би го търпяла? О, такова ти няма да търпиш и една минута. Майко, млъкни, ти не ми се бъркай, моля ти се! Абе майка е тука за празниците, с нея какви празници, ама нали все гледам да съм добра. Какво като чуваш, какво? Ей, то не се издържа. Бе ти луда ли си?! Как неговата майка, моята е тука. Ако беше неговата нали щяха да ни пишат по вестниците. Как защо? На първа страница у криминалната хроника. На нея й пращам децата през лятото, да види че съм човек. А майка е при нас през седмица –две, да ми помага, като че ли аз не мога сама, ама... Махни се от тука, не виждаш ли че говоря по телефона. Искал баба. Ето ти я в кухнята. А, другата? Абе на тебе една не ти ли стига? Само две баби ми трябват и ще полудея съвсем. После защо има толкова агресия?! Малкия реве. Айде бегай при баба ти да те нахрани, още ли не си вечерял, кое време стана? Ей, майко, да ...