May 1, 2023, 7:15 PM

Закъсняла среща 

  Prose
1383 6 30
5 min reading
Странно нещо е човекът. Понякога една едничка дума, жест или дребна история може да го промени до неузнаваемост. Да го върне в измамния свят на спомените, да открие пред него път широк, безкраен, за да мине мечтата му. Ето някакъв обикновен случай в парка. Обърна всичко в мен.
На пейката бяха седнали двама влюбени, забравили за хората покрай тях, така силно се прегръщаха и толкова нежно си говореха, че ме върнаха много назад във времето, когато приятелката ми Ирина и Данчо, бяха двойка и се обичаха по същия начин.
Бяха толкова влюбени и предани един на друг, че вселената потъваше в тишина, когато се отронваше от гърдите им въздишка. Слънцето още по силно препичаше, когато се целуваха, тук в парка пред избуялата жълта иглика. Шумът на реката монотонно се вливаше във вените им и ускоряваше пулса на сърцата им. Ято гълъби се гушеше в краката им , когато прегърнати оставаха с часове. Любовта ги беше обсебила, за тях не съществуваше друго, освен самата любов.
Дълго време ги виждах, все така ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миночка Митева All rights reserved.

The work is a contestant:

"Среща" »

3 place

Random works
: ??:??