Седим на една пейка и пием дълги кафета. Толкова дълги, че минават два часа, докато се наприказваме.

- Ееех, хубаво се живееше в БТК-то, наборчееее, де го тоз живот вече!

- Да бе, мамка му, добре, че поне тогава сме си правили веселото. - (това съм аз, правя се на бараба и хулиганка, макар да съм навъртяла 55 лазарника).

И пак се отплесваме в спомени. И оттук-оттам, стигнахме до една случка... малее, големи диваци бяхме...

Имах една приятелка Пепа. Колежка и приятелка, много бяхме гъсти. Аз у тях, тя у нас, децата ни играеха заедно... та така. Пепа, значи, разведена. Млада жена, в силата си, търси си мъж, ама не за една вечер. И тя като мен вярваше в любовта тогава. И си намери едно младо, шофьор на камион, симпатично момче, свитичко едно такова, рошавко, всяка събота тича на село да копае картофите - абе, скромно момче. Пепа му се даде цялата, изкъпа го, облече го, нахрани го, прибра го да живее при нея. Обаче малкият, неблагодарник - като ù се насити, тръгна да сваля ученички. Как ще ù се наситиш на такава жена, бе зелен, тя голяма и хубава като катедрала! Стегната, докарана, на работа винаги с прическа, с маникюр, като седне на някоя каса, пенсионерите се залепят като мухи на мед. Дъртите се лепят, ама младото се отлепиии... Започна някаква дива любов с една мацка от гимназията, Деса ли беше, Сиса ли, Роса ли... и работата стана много сериозна, Пепа разбра и полудя... Тръгна по гледачки, после да разваля черна магия, после да прави бяла... Пепооо, викам ù, насила хубост не става, майна, зарежи го, намери си стабилен мъж, сериозен! Трябва ти човек да остарееш с него, детето ти иска баща, я виж какво се е изоглавило!

Ама наш'та не ме чува, един петък ми се обажда, че ще ходела при гледачката в Джулюница. Тя тая, джулюнчанката, беше на мода по това време, даже един от нашата улица ходи да му гледа за кучето, имаше някаква породиста мастия и като изчезна, оня така я търсеше, че чак до врачки стигна. Жена му да изчезне, ще си го премести в другия крачол, но за кучето душа дава! Пепа и тя заблудена, "ще си върна, - вика, - изгубената любов". Върви, троши си главата, виждам аз, че няма да мирясаш!

 И в събота сутринта, таман съм се забатачила с едни риби, Пепа цъфна у нас. В кухнята - кървав екшън. Две кофи риба, тъкмо сме ги изчистили, прозорците отворени, наоколо мехури, черволаци, на перваза котките баучат... красота! Моят хубостник беше ходил на язовир и току ми тръсна две кофи улов, да правим рибешки консерви.

- Кети, хайде да дойдеш с мен на гробищата, че ме е страх!

Умирам си от смях! Пепа да я е страх от нещо!

- Не можеш ли да отидеш сама, бе майна, виж колко работа ме чака?

Пепа извади от чантата си нещо, увито в бяла кърпа и ми го показа - дървена лъжица, обикновена лъжица за готвене, нова-новеничка, изписана отгоре до долу.

- Какви са тия идиотщини бе, Пепи? - и разглеждам лъжицата. Значи, цялата е изписана ситно с едно повтарящо се изречение "Както е изстинал умрелият от живите, така да изстине Ценко от... (абе, Деса ли беше, Сиса ли - не помня вече)". А Ценко е нейното шофьорче.

И ми светна! - ще му правим магия за разделяне от ученичката. А Пепито ми обяснява, че тая лъжица трябва да я заровим в пресен гроб в 12 ч. на обяд, точно в събота... мале, страшна магия!

Тръгвай, вика Пепито, като се върнем, ще ти помогна за рибата (за това спор няма - работна е и пъргава за сто жени)!

Зарязах рибите и се помъкваме към гробищата.

- Стой! Забравихме цветя и свещи!

Върнах се за някоя проскубана китка и две свещи и пак потегляме. Мен ме надува смях, обаче като гледам дружката ми колко е сериозна, се въздържам. И как пък го измисли да е точно в събота, гробищата пълни, хората тогава ходят... ама, нейсе.

Като стигнахме на баира, смехът ми се изпари - пълно с хора, през гроб, през два - все се суети някой, скубят трева, чистят, палят свещи. Тю, да му се не види!

Вървим с Пепата бавно, бавно и се оглеждаме като престъпници. Тъкмо намерим някой пресен гроб и до нас цъфне някой. Хората ни гледат подозрително, ние си гледаме в краката и се правим на опечалени. Спряхме се до една оградка и зачакахме. Все ще си тръгнат, викам, Пепче, няма да спят тука, я!

Най-сетне народът се изниза и Пепа ме бута към една купчина пръст. Копай бързо, вика, аз ще гледам да не ни хване някой!

Копая аз, с две ръце, както нашият котарак си копае дупки за тоалетна, хвърлям пръст наоколо, а сърцето ми ще се пръсне - ега ти тахикардията, сигурно имаше 160 удара в минута! Пот се лее и се стича по гърба ми, та чак в бикините, мале, Боже, кой дявол ме накара да и уйдисвам на лудата Пепа! А тя обикаля нервно, като лъв в клетка, и само съска: "Давай по-бързо"!

Зарових проклетата лъжица направо в несвяст. После оправихме набързо рибите - да видиш как работят четири ръце, женски! По вечеря сварихме бурканите и седнахме да се черпим. Гледаме се и се подхилваме, а мъжът ми бели белтъци и се чуди защо сме такива - хем весели, хем гузни...

- Ами какво стана после, нейния Ценко върна ли се при нея, че не помня? - Събеседничката ми хвърля чашката от кафе в коша и тръгваме бавно по алеята.

- Аха, върнал се, чушки! Даже две деца имат с тая Деса ли беше, Сиса ли беше!...