- Тя наистина е прекрасно момиче! - каза Филип, седейки на леглото на спящия си брат.
Ерик отвори едното си око и погледна брат си. Реши, че е по-добре да изслуша какво има да му казва и чак тогава да реагира.
- Какво искаш? – попита той.
- Искам само да ти кажа, че се налага да отидеш при татко и да му обясниш какво правиш тук горе. – отвърна Филип.
Ерик скочи от леглото, нахвърли се на Филип, притискайки го до отсрещната стена. Погледна го и го изгори с черен поглед.
- Какво си направил, по дяволите? – попита.
Филип поклати глава, уж не разбирайки, подигравателно. После се изсмя
- Какво да съм направил? Да не мислиш, че никой отникъде не те гледа.
- Слушай – започна Ерик - Не знам какво мислиш да правиш, но с мен и Джоузи няма да се занимаваш, просто защото това си е моя работа, теб не те вълнува, не е възпитано да се месиш в чужди работи и...
- И защото си по-голям ли? – отвърна Филип.
Той се отскубна, хвана Ерик за гърлото и го запрати на другия край на стаята. Ерик се удари в стен ...