Филип беше застанал на плота в кухнята и си режеше портокал. Захапа едно парче, когато чу глухо почукване на вратата на хладилника. Обърна се и видя Джоузи.
- Здрасти! – поздрави тя.
- Здрасти! Какво правиш тук? – попита той – Тоест, не че те гоня, но е рано.
- Рано ли? – учуди се тя – десет е, пък и почуках на входната врата, но никой не ми отвори.
- Ясно. – каза Филип и отново отхапа от портокала.
- Виж, Ерик – тя се приближи – Исках да ти благодаря за всичко, което направи.
- В смисъл? – той вдигна вежди.
- За мен. – продължи тя. – Това, което си говорихме за романтиката, от която имам нужда и изобщо за нежността, страстта... Не искам да се чувстваш длъжен само защото ти казах, че те харесвам и... – тя сведе глава – Наистина не си длъжен.
Филип хвана лицето ù в ръцете си и леко я целуна по челото.
- Ей, не се притеснявай. Нормално е момиче да има такива чувства. В женската природа е. Но...
Тя го погледна озадачена.
- Но какво? – попита. ...