Филип беше застанал на плота в кухнята и си режеше портокал. Захапа едно парче, когато чу глухо почукване на вратата на хладилника. Обърна се и видя Джоузи.

-         Здрасти! – поздрави тя.

-         Здрасти! Какво правиш тук? – попита той – Тоест, не че те гоня, но е рано.

-         Рано ли? – учуди се тя – десет е, пък и почуках на входната врата, но никой  не ми отвори.

-         Ясно. – каза Филип и отново отхапа от портокала.

-         Виж, Ерик – тя се приближи – Исках да ти благодаря за всичко, което направи.

-         В смисъл? – той вдигна вежди.

-         За мен. – продължи тя. – Това, което си говорихме за романтиката, от която имам нужда и изобщо за нежността, страстта... Не искам да се чувстваш длъжен само защото ти казах, че те харесвам и... – тя сведе глава – Наистина не си длъжен.

Филип хвана лицето ù в ръцете си и леко я целуна по челото.

-         Ей, не се притеснявай. Нормално е момиче да има такива чувства. В женската природа е. Но...

Тя го погледна озадачена.

-         Но какво? – попита.

-         Можеш да кажеш всичко това на истинския Ерик.

-         Какво?!

     Филип вдигна глава и ù даде знак да се обърне и да види Ерик, облегнат на свода. Тя го погледна, после се обърна към Филип. Пак се извърна към Ерик. Не откри никаква разлика помежду им. Двамата бяха абсолютно еднакви. Нищо в познатата природа не е толкова еднакво с друго, както двамата братя бяха...

-         О, Боже! – каза тя; единственото, което можа да  каже.

-         Аз съм Филип. Близнакът на Ерик. – той ù подаде ръка да се здрависат, но тя не отвърна на жеста, защото още недоумяваше.

-         Вие... Вие сте еднакви. Абсолютно еднакви. Как е възможно това?

-         Е, аз го наричам дяволска работа.

-         Филип! – възрази Ерик.

-         Какво? Истина е!

-         Аз... аз не мога да повярвам. – повтори отново момичето.

-         Джоузи, може ли да поговорим? – попита Ерик. – Насаме.

-         Е, да, ако ти си Ерик.

Филип се засмя. Ерик и Джоузи излязоха и той чу стъпките им по стълбището нагоре. Отхапа поредното парче портокал.

-         И какво мислиш да правиш? – чу се глас зад него.

Филип не трепна. А захапа последното парче портокал.

     -   Това, което и брат ми. – отвърна и излезе от кухнята.