Завинаги млад
На Николай Самсонов,
с който израснахме заедно,
но нямахме шанс да остареем заедно.
Липсваш, приятелю!
Имах да убивам малко време между две срещи. Седнах в барчето на кино Одеон. Информирах сервитьорката за увлечението си по водката. Тя обеща да ми помогне. Добро момиче. Отпих от чашата, в която палаво се боричкаха няколко кубчета лед. Първата водка е като първата любов. Винаги те сварва неподготвен. Вдигнах поглед. Срещу мен бе Попа. Най–известното място за срещи в София. По всяко време на денонощието пред паметника висяха хора, които упорито чакаха някого. Виждал съм ги и в два през нощта. Честно.
Патриархът бе огледал бая женски дупета. Завиждах му. Определено. Аз имах лош спомен от това място. На времето чаках тук едно момиче. Цял час. Неподобрен и до сега от мен рекорд. Тогава нямаше мобилни телефони. Представяте ли си? Нямаше как да й звъна и да я питам къде, по дяволите, се мотае. Висях като прани гащи на простора. Изпратих няколко смени чакащи, а моята така и не и ...