Завинаги млад
Завинаги млад
На Николай Самсонов,
с който израснахме заедно,
но нямахме шанс да остареем заедно.
Липсваш, приятелю!
Имах да убивам малко време между две срещи. Седнах в барчето на кино Одеон. Информирах сервитьорката за увлечението си по водката. Тя обеща да ми помогне. Добро момиче. Отпих от чашата, в която палаво се боричкаха няколко кубчета лед. Първата водка е като първата любов. Винаги те сварва неподготвен. Вдигнах поглед. Срещу мен бе Попа. Най–известното място за срещи в София. По всяко време на денонощието пред паметника висяха хора, които упорито чакаха някого. Виждал съм ги и в два през нощта. Честно.
Патриархът бе огледал бая женски дупета. Завиждах му. Определено. Аз имах лош спомен от това място. На времето чаках тук едно момиче. Цял час. Неподобрен и до сега от мен рекорд. Тогава нямаше мобилни телефони. Представяте ли си? Нямаше как да й звъна и да я питам къде, по дяволите, се мотае. Висях като прани гащи на простора. Изпратих няколко смени чакащи, а моята така и не идваше. Щях да си тръгна, но се бях уволнил от казармата само преди няколко месеца и изпитвах засилен интерес към жените. Накрая тя се появи. Не си спомням какво оправдание измисли. Кой ще ти помни такива второстепенни подробности? Помня, че я заведох у нас. НЕК явно ми влезнаха в положението и дръпнаха шалтера на тока. Какво да прави човек, като му угасне токът – секс. Минахме няколко страници от Кама Сутра, през двата часа, в които ни държаха на тъмно. Чакането си заслужаваше. А бе, това режимът на тока, който ни натресоха тогава, не беше чак толкова лоша работа. На мен лично ми помагаше много в отношенията с противоположния пол. Всяка вечер гасяха тока от 20 до 22 часа. Аз пък канех момиче на гости към 19 часа и, когато дръпнеха шалтера в 20 часа, почвахме да се вайкаме в продължение на пет минути, колкото да запазим приличие и после си лягахме. Хубави времена. Студентски години. Живот - един път. Вярно. Имаше купони за храна, която пък я нямаше, но кой ти мисли за ядене при наличието на гола жена в леглото. Лично аз - не. Наполеон може и да е правил няколко неща едновременно, но аз не бях чак толкова добър и можех да се съсредоточа само върху едно.
От Попа имах и хубави спомени. Стотина метра по–надолу, в посока НДК, живееше Николай. Викахме му Боне, от Боне Крайненеца на Елин Пелин. Така и не разбрах защо, но прякорът беше факт. С него седяхме на един чин от втори до осми клас и бяхме неразделни. От дългото общуване и вкусовете към жените ни се уеднаквиха. Един ден вървяхме от училище към дома и той зададе въпроса:
- Ти кое момиче харесваш от класа?
Аз обаче от малък се тренирах за адвокат и отговорих на въпроса с въпрос:
- А ти?
- Лидия. – отвърна без да увърта.
- И аз съм влюбен в нея. – признах си.
- Е, тогава ти я отстъпвам- каза Бонето. От малък си беше джентълмен.
Аз не исках да остана по–назад и казах:
- Не. Аз ти я отстъпвам. Щом си влюбен в нея.
Без малко да се скараме за това момиче. И не за друго, а за това - кой ще се откаже от нея. Смешно. И трогателно. Най–смешното бе, че тя въобще не подозираше за нашите любовни терзания. Така и не разбра. Но пък от тези взаимни отстъпки приятелството ни стана още по–силно.
Бонето ми бе и ятак. Когато ме удари пубертетът, реших да избягам от нашите. Направих го. Бонето ме скри на вилата си, в покрайнините на София. Всяка вечер идваше да ми носи храна и пиене. Тогава употребявахме бренди „Слънчев бряг”, на което викахме „Слънчев удар”. Наливахме си по чашка. Сядахме пред пианото и той изкарваше целия репертоар на „Бийтълс”. Аз пиех кротко питието си. Слънцето гаснеше зад прозореца. Червеният хоризонт надничаше в стаята и ни създаваше усещане за вечност. В един такъв момент написах стихотворение. Бонето написа музика към него и зарязахме „Бийтълс”. Пеехме нашия шлагер. Чувствахме се толкова добре, като алпинисти в подножието на Еверест. Бонето щеше да стане велик лекар. Аз - велик адвокат. Щяхме да си разменяме клиенти. Щяхме да покорим света. Никой не се съмняваше в това. Животът беше пред нас и ние щяхме да го обяздим като немирен жребец.
Бонето бе ценител на качествената музика. В едно прашно лято на осемдесетте години баща му донесе плоча на Мирей Матийо. Вечер отивах при него в апартамента. Сипвахме си коняк. Пускахме плочата. Отваряхме прозореца и съзерцавахме ленивия трафик по булеварда. Обичах тези вечери. Не си говорехме. Просто слушахме прекрасната музика. Наслаждавахме се на хубавия коняк и бяхме щастливи да усещаме допрените си рамена, надвесени през прозореца. В този миг знаехме, че можем да разчитаме един на друг за цял живот.
Бонето стана и невероятен баща. Беше незабравимо да разхождаш дъщеря му с него. Слагаше я в количката. Влизаше в Борисовата градина с плоска бутилка, пълна с уиски. Обикаляше всички алеи и й пееше песни на „Бийтълс” или й четеше поезия. Сигурен съм, че сега е станало прекрасно младо момиче с афинитет към изкуството. Дано да е така. Дано да е взела частица от артистизма на баща си. От чувството му за изкуството и аристократичното му отношение към живота.
Запалих цигара. Отпих дълга глътка от водката. Погледнах към Попа. Имаше толкова много чакащи. Озъртаха се нервно на всички страни. Гледаха часовниците си. Въртяха глави. Стори ми се, че в тази навалица видях Бонето. Онова високо, стройно момче с шал около врата трябва да беше той. Не се оглеждаше. Стоеше спокоен и ми се усмихваше. Невъзмутим, като времето.
© Светослав Григоров Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Изключението потвърждава правилото, както са казали древните римляни. Така е.
-
Така е, неслучайните неща ни уверяват, че все пак има сила, по-силна от нас, която "дърпа конците" в един или друг момент..
-
Така е Ангелина. Не е случайно. В животът случайностите са малко.
-
май неслучайно се забелязват повторения в имената от разказите ти ..
-
Браво!!!
-
Така е, Светлана.
-
Прекрасен и жив!
-
Емилия, благодаря ти за хубавите думи.
-
!!!
Много ми хареса!Разказът е прекрасен! -
Хубавена, такъв е животът - тъжен и хубав, ама горе главата. А стихотворението и на мен ми се иска да го видя, но отдавна е изгубено, за жалост.
-
Веси, абсолютно си права. Благодаря ти.
Вероника, на твоите години пишех доста по лошо от теб, така че на моите ще пишеш и по - хубаво от мен. Успех ти желая. -
Много ми харесват произведенията ти
ще ми се и аз да мога да пиша така увлекателно като теб -
Да, така животът продължава - с това, което сме оставили след себе си у близки и приятели. Няма смърт, докато не бъдем забравени напълно. Хубав е разказът ти, Грег.
-
Идеми и аз това казвам. Трябва.
Марко, брат иде Коледа и нещо вярно ме е подхванала меланхолична вълна, ама ще е до време. При мен не трае дълго. Като преборим прасето и ще ми мине. -
Грег, налегнала те е носталгия по миналото, брат.Включил си на романтична вълна.Чудесен е разказът ти.
-
хубаво спомняне
добре е да си ги спомняме
трябва -
Юлия, нямаш си на представа колко си права.
Странник, благодаря ти за пожеланието, а иначе си прав за нишката. Дано я сържим здрава.
Нели, не знам дали го обяздвам, но се стремя да му разкажа играта, пък да видим кой кого.
Ели, абсолютно съм съгласен с теб. Ники е жив в спомените ми. -
Вярвам, че човек е жив, докато има кой да го помни!
-
Всеки следващ е по-добър!
Човече, май наистина обяздваш времето! -
Така е. Младостта винаги е хубава, въпреки всичко...!
-
Когато даскалът говори аз мълча. Благодаря Даниел.
Яна, благодаря ти. Не знам дали съм майстор, но знам, че отдавна исках да напиша за този мой приятел, който така нелепо си отиде.
Елена, радвам се че ти е харесал.
Венцислава, благодаря ти за добрите думи.
Лунна Светлина, в живота има и тъжни моменти. Важното е да не са прекалено много.
Юлия, онези времена наистина бяха хубави. Хубавото е и че ги помним с добро въпреки всичко. Благодаря.
-
Хубав разказ, за хубави времена!
Ех!!! -
Прекрасен разказ!Отново си блестящ!Поздрави!
-
Прекрасен разказ!
-
Ест - 6!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
