Криеше се зад маска на приятел ценен.
Предложих ти чаша вода, а ти изпи ми кръвта.
Казваше ми думи сладки, а горчаха като лъжа.
Разума крещеше ми да бягам надалече,
а сърцето ми искаше да те спася.
Нима бе нужно да играеш с добротата ми наивна?
Използва ме като твоя марионетка - да убиеш скуката.
Настройваше всички срещу мене, без дори да ти дреме.
Мразеше ме защото те обичах, нараняваше ме защото ти помагах.
Защо така и не поумнях? Защо вярвах, че надежда има?
Бях до теб, когато имаше от мен нужда.
Бях ти като опора, дадох ти сила, но нямаше дори едно благодаря. ...