Здравеопазващи приказки
… И расла ляпата, расла – израсла голяма, преголяма. Огромна.
Извикал дядото фамилията и близките, помолил да му помогнат – ряпата да изтеглят.
Заели се те – напънали се. Но… Ряпата не помръдвала. Дърпал дядото, дърпал… Ама не става.
Защото зад него бабата, внучката, кучето, котката, мишката – стоели на два метра един от друг. Спазвали социалната дистанция.
Ами – пандемия, щабове, заповеди, страх, паника и хаос…
Гладни, но оцеляващи…
хххх
… Почукала злата царица на вратата на колибата. Надникнала Снежанка. Гледа – стара баба, с кошничка, в ръката й аленочервена, сочна и примамлива ябълка.
- Ела, чадо – профъфлила маскираната царица – Ела да те почерпя с ябълка…
- Тц! – кратко, ясно и точно отговорила Снежанка – Никакви контакти, никакви продукти, никакви опасни срещи…
Та оцеляла…
хххх
Но, все пак, злата царица я измамила. Сложила ябълката на прага. Снежанка надзърнала, не устискала, взела я. Измила я с дезифектанти, обелила я.
Обаче… Отрова с дезифектант… Не става!
Та паднала тя унесена от отровата. Джуджетата я взели на ръце. Нали таковата – вълшебни били, вирусът не ги хващал. Пък и рода се падали – и той от измисления смят.
Занесли Снежанка на връх планината, в кристален ковчег я положили.
Минал, естествено принцът. Зърнал момичето в ковчега и така му се… Приженило, разбира се, приказен герой е, не някакъв земен мъжага с долни помисли.
Сложил си противогаза, целунал Снежанка… И пак… И пак…
Ама…
Бе, какво да ви разправям – вие с противогаз цлували ли сте портрета на патрона на ротата под внимателния взор на старите бойци?
Та и Снежанката толкова се пробуждала…
Язък и за тая приказка, значи…
хххх
Пък да не споменаваме за Спящата красавица и нейния принц. Нито за тримата братя и златната ябълка, редовно изяждана от ламята, щото никой не смеел да я доближи и главата отсече. Нито за бабата и дядото, дето остарели, но деца нямали, тъй като… Сами разбирате – социалната дистанция не се преодолява с удължител. Само дето младата още баба и свежият дядо не скучаели – тя батерийки купувала, той си вземал за компания гумени кукли…
Абе…
Дотук, че и червеното многоточие няма да ни спаси от цензурата…
© Георги Коновски All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Костадине!
-
Чета и клепам на парцали,надявам се да е от приказките а не от здравенеопазването
.Поздрав Георги. -
Благодаря, Деа!
-
Посмях се, а после ми стана тъжно...за приказките.
-
Насред най-отвратително, гадно, кънтящата мигрена, седя и се превивам от смях...Къде ли се намира най-близката лудница? Май в Ковин...
-
Това е завъртане около собствената си ос...а разместването е когато единият е с краката към възглавницата.
-
Благодаря, Надя, ДПП, Светулке, Силвия, Красе, адаш!
Абе, не е баш гъз до гъз, има разместване - поне по Зигфрид Шнабл е така.
И трендафил Акациев:
ВЪПРОС
(в творителен падеж)
ТОЗ въпрос ти шепна ухом
да ми се дадеш изцялом.
Няма аз да падна духом
докато не паднеш тялом.
Тоз въпрос ти шепна първом.
Откликни на него щедром.
Ако се обърнеш гърбом,
ще ти го поставя ребром.
После като си омръзнем,
пак ще се обърнем гъзнем.
СЕМЕЙНА БАЛАДА
НАСТАНЕ вечер. Вкъщи се върнем,
и си полегнем със госпожата.
Па плеснем с ръце, та се прегърнем
и търсим духа на Караджата. -
Да, да - много по-здравеопазващо е да фърчат плюнки и гъз до гъз мила моя майноле, и да има водка за ряпата.
-
Аха, разбрах. Значи, затова бягала пепеляшка, да не я целуне принца и тиквата да се превърне в пожарникар. 😀
-
Всяко време със свой прочит на приказките.!!
-
То дистанцията или оправя или разваля... като секса, както са казали старите хора
-
😊.
Поздравявам те -
То повече на болнолекуващи приказки ми приличат, сенсей, ама нейсе. И обществата болни, и времето, и нравите, и хората...
-
Благодаря, Скитнице, Валентине!
Абе, като спомена респиратор... И веднага изникна в мръсното ми под подсъзнание една картинка... Но - няма червена точка, да не я споменавам... Впрочем, принцът може да замени респиратора. С маркуч... Не, не - пак звучи... Абе, някак си... -
Ох, много интересен и актуален прочит на приказките! А човек се чуди да се смее ли, да плаче ли! Беше ми интересно!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
