… И расла ляпата, расла – израсла голяма, преголяма. Огромна.
Извикал дядото фамилията и близките, помолил да му помогнат – ряпата да изтеглят.
Заели се те – напънали се. Но… Ряпата не помръдвала. Дърпал дядото, дърпал… Ама не става.
Защото зад него бабата, внучката, кучето, котката, мишката – стоели на два метра един от друг. Спазвали социалната дистанция.
Ами – пандемия, щабове, заповеди, страх, паника и хаос…
Гладни, но оцеляващи…
хххх
… Почукала злата царица на вратата на колибата. Надникнала Снежанка. Гледа – стара баба, с кошничка, в ръката й аленочервена, сочна и примамлива ябълка.
- Ела, чадо – профъфлила маскираната царица – Ела да те почерпя с ябълка…
- Тц! – кратко, ясно и точно отговорила Снежанка – Никакви контакти, никакви продукти, никакви опасни срещи…
Та оцеляла…
хххх ...