Имало едно време красиво и обичливо момиче. То често носело зелена шапчица и затова всички го наричали Зелената шапчица.
Една лятна утрин девойката станала и започнала да пълни раничката си с вкусни пастички и плодове.
- Къде отиваш? - попитала я учудена майка й.
- Снощи сънувах баба. Отдавна не съм я виждала. Ще й отида на гости. Тя обича сладичко и много ще ми се зарадва.
- Не те пускам. - отсякла категорично жената. - Ще вървиш самичка през гората. Опасно е. Пълна е с кръвожадни вълци.
- Аз съм вече голяма и ти нямаш право да ми нареждаш! - отвърнала самоуверено девойката.
Не обичала да й заповядват. Грабнала си раничката и изхвърчала навън, преди някой да се опита да я спре.
Времето било прекрасно. Гората ухаела на цветя, огласяна от птичи песни. Вървяла спокойно Зелената шапчица щастлива, че отива при своята баба. С късата си червена рокличка приличала на алено цвете сред горска поляна. Отдалеч като слънце греели дългите й руси коси.
Уловили нежния аромат на крехко месо вълците бе ...