Беше някъде към 1230*, когато телефонът пак иззвъня.
- Кой пак бе!? – нямаше отърване. Но пък беше Мишо.
- Радев, стягай се за Черешиш тая събота и вземи повечко пари, че ще е с приспиване.
- Е аз съм закъсал. Ще гледам да взема, ама не гарантирам. Ще се събираме ли за подробности?
- Ще се обадя допълнително до половин, един час. Ти гледай да си наблизо, че няма време.
- ОК, хайде.
Имах работа до баба ми да й напазарувам и щях да изтегля някой лев по пътя. Отбих се, свърших работа и после минах за един магазин за туристическа екипировка да си взема една походна аптечка. Купих си готова, че се бях объркал от толкова много мнения по туристическите форуми. Някои носеха само няколко лепенки и лекарства, а други едва ли не комплект за линейка. Много мнения и все различни, включително и от медицински лица. Та си взех една базова аптечка, която съдържаше основни превързочни материали. Имах и джоб за прикачване точно за тези неща и щеше да свърши добра работа.
След пазара реших да хвана метрот ...