4 min reading
Дидо вървеше по улицата и мислеше - кои да бъдат тези седем души? Всъщност списъкът беше дълъг, бяха повече от седем, но колкото-толкова. Кои заслужаваха най-много подобна съдба?
Разбира се, първа беше бившата му приятелка. Тя така и не намери смелост да застане пред него и да му каже защо го напусна - беше страхлива путка.
После идваше ред на двама негови колеги – единият го обвиняваше несправедливо за неприятни събития, другият се самоизтъкваше непрекъснато и принизяваше останалите, което беше досадно и дразнещо.
Окей, дотук – трима! – премисли той.
Четвъртият му беше бегло познат, приятел на негови приятели, който един път му каза – „така става, като си слаб на Дартс“. Той искаше винаги да печели - много неуважително!
Петият беше новият на бившата му, който на един лагерен огън, каза пред всички: “Като бяхме под одеалото тази сутрин, друго говореше!” Тъпата брантия не разбираше, че не бива да събира бившия и сегашния на едно място.
“Дидо, ти си страхотен човек и аз много бих се радв ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up