7 min reading
Всичко му беше пределно ясно... и безсмислено.
Дидо беше напуснал работа за пореден път. Не знаеше кога ще се върне пак и дали изобщо щеше да го направи.
Беше спрял за по-дълго, в един момент обаче щяха да му потрябват пари.
Дидо вървеше в парка, пушеше и проклинаше всичко наоколо. Хладният полъх на лятото гъделичкаше приятно кожата му. Топлината на слънцето изпълваше тялото му с удоволствие.
Намери една самотна пейка с изглед към морето и седна на нея. Широтата на морето се сливаше прекрасно с празнотата на битието му.
Изведнъж при него дойде някакво малко момче.
-Здравей – каза то.
-Ми здравей, к`во искаш?
-Ти си... мерзавец!
Дидо вдигна вежди.
-А да ти изгърмя един и да ти откъсна тиквата?
-Трябваш ми! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up