Тя излезе. До преди два часа беше валяло сняг и сега всичко беше покрито с бялата му пелена. Снегът беше едно от най-причудливите неща в природата, защото имаше способността да прави всичко до което се докосне по-красиво.
На утринното слънце снежинките проблясваха, сякаш шлемове на милионна армия, въоръжена със задачата да достави радост на малки и големи.
Скоро дечицата щяха да се събудят и като видят красотата навън, да се облекат и да изхвръкнат на снега, още незакусили и нечуващи протестите на майките и бабите си, че "закуската е най-важното хранене". Те щяха да отидат на срещата с един стар приятел - Снежко! Докато тези мисли минаваха през ума й, тя неволно се усмихна.
Наоколо беше тихо и само снегът хрупкаше почти безшумно под краката й. Беше още рано, но тя излезе на разходка. Не беше свойствено за нея да излиза толкова рано. Тя дори не би станала толкова рано. Само би изключила будилника и би продължила съня си. Но тази сутрин стана. Не осъзна колко бързо се облече, обу и изхвр ...